3 Царе

8 Тогава цар Соломон+ свика при себе си+ в Йерусалим старейшините+ на Израил, всички предводители на племената+ и предводители на родовете+ на синовете на Израил, за да донесе ковчега на договора+ на Йехова от Давидовия град,+ който е Сион.+ 2 И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника+ през месец етаним*, който е седмият месец.+ 3 И когато всички старейшини на Израил дойдоха, свещениците вдигнаха+ ковчега.+ 4 И донесоха ковчега на Йехова, шатъра+ на събранието+ и всички свети принадлежности, които бяха в шатъра. Всичко това донесоха свещениците и левитите.+ 5 А цар Соломон и с него цялото множество на Израил, онези, които се събраха при него, бяха пред ковчега и принесоха в жертва+ толкова много овце и говеда, че броят им не можеше да се пресметне, нито да се определи.+

6 После свещениците внесоха ковчега+ на договора на Йехова на мястото му,+ в най–вътрешното помещение на дома, в Най–святото, под крилата на херувимите.+

7 Крилата на херувимите бяха разперени над мястото, където стоеше ковчегът, така че херувимите покриваха отгоре ковчега и неговите прътове.+ 8 Прътовете+ обаче бяха толкова дълги, че краищата им се виждаха от Святото отделение пред най–вътрешното помещение*, но не се виждаха отвън. И те са там и до днес.+ 9 В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи,+ които Моисей постави+ в него на Хорив, когато Йехова сключи договор+ със синовете на Израил при излизането им от египетската земя.+

10 И когато свещениците излязоха от святото място, облак+ изпълни дома на Йехова. 11 И заради облака свещениците+ не можеха да стоят там и да извършват своята служба,+ защото славата+ на Йехова изпълни дома на Йехова.+ 12 Тогава Соломон каза: „Йехова, ти си казал, че ще живееш в гъста тъмнина.+ 13 Аз построих за тебе дом, извисено обиталище+ — мястото,+ което ще обитаваш до безпределни времена.“+

14 После царят се обърна към народа и започна да благославя+ целия сбор* на Израил, докато целият сбор на Израил стоеше там. 15 И каза: „Нека бъде благословен Йехова,+ Богът на Израил, който с устата си говори с баща ми Давид+ и който с ръката си изпълни+ онова, което беше казал: 16 ‘От деня, когато изведох своя народ Израил от Египет, в нито едно от племената на Израил не съм избирал+ град, където да бъде построен дом,+ за да остане в него моето име.+ Но избрах Давид да владее над моя народ Израил.’+ 17 И Давид, моят баща, поиска в сърцето си да построи дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 18 Но Йехова каза на баща ми Давид: ‘В сърцето си ти желаеш да построиш дом за моето име и добро е това, което желае сърцето ти.+ 19 Но няма ти да построиш този дом, а синът ти, който ще ти се роди*, той ще построи дом за моето име.’+ 20 И Йехова изпълни думите,+ които беше казал, така че аз заех мястото на баща си Давид и седнах на престола на Израил,+ точно както беше казал Йехова, и построих дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 21 И в него приготвих място за ковчега с договора+ на Йехова, който той сключи с нашите прадеди, когато ги изведе от египетската земя.“

22 Тогава Соломон застана пред олтара+ на Йехова пред целия сбор на Израил и като вдигна ръцете си към небето,+ 23 каза: „О, Йехова, Боже на Израил,+ няма Бог като тебе+ нито горе в небесата, нито долу на земята! Ти спазваш договор и проявяваш милост*+ към своите служители,+ които ти служат* с цяло сърце.+ 24 Ти изпълни това, което беше обещал на служителя си Давид, моят баща. Ти даде обещание с устата си и го изпълни с ръката си, както това се вижда днес.+ 25 И сега, Йехова, Боже на Израил, изпълни онова, което си обещал на служителя си Давид, моят баща, като си казал: ‘Няма да останеш без наследник, който да седи пред мене на престола на Израил,+ стига само твоите синове да внимават в пътя си и да ми служат, както ти ми служеше*.’ 26 И сега, Боже на Израил, моля те, нека се изпълни обещанието,+ което си дал на служителя си Давид, моят баща!

27 Но дали Бог наистина ще живее на земята?+ Ето, нито небесата,+ нито небето на небесата+ не могат да те поберат,+ а колко по–малко този дом,+ който построих! 28 О, Йехова, Боже мой, обърни внимание на молитвата+ на своя служител и на молбата му за благоволение,+ и чуй вика и молитвата, които служителят ти отправя днес пред тебе!+ 29 И нека очите ти денем и нощем наблюдават+ този дом, мястото, за което каза ‘Моето име ще бъде там’,+ и чуй молитвата, която отправя служителят ти, обърнат към това място.+ 30 Чуй молбата за благоволение,+ която отправят служителят ти и народът ти Израил, обърнати към това място. Чуй от мястото, където живееш, от небесата,+ чуй и прости.+

31 Ако някой съгреши спрямо ближния си,+ който го е обвързал с клетва, носеща проклятие,+ и ако обвързаният с това проклятие дойде пред олтара ти в този дом, 32 тогава ти чуй от небесата, действай и съди своите служители, като обявиш неправедния човек за неправеден и му отплатиш според делата му+ и като обявиш праведния човек за праведен+ и го възнаградиш според праведността му.+

33 Когато твоят народ Израил бъде победен от врага си,+ защото хората са съгрешили срещу тебе,+ но те се върнат при тебе+ и започнат да възхваляват името ти,+ и отправят молитва+ и се обърнат към тебе в този дом с молба за благоволение,+ 34 тогава ти чуй от небесата и прости греха на своя народ Израил,+ и ги върни+ в земята, която си дал на прадедите им.+

35 Когато небето се затвори и не вали дъжд,+ защото са съгрешили+ срещу тебе, и когато те се помолят, обърнати към това място,+ и започнат да възхваляват името ти и се отвърнат от греха си, защото си ги смирил,+ 36 тогава ти чуй от небесата и прости греха на своите служители, на своя народ Израил, защото ти ги учиш+ на добрия път, по който трябва да ходят,+ и дай дъжд+ на своята земя, която си дал в наследство на народа си.

37 Ако земята бъде поразена с глад+ или смъртоносна зараза,+ или изгарящ вятър, или плесен,+ или дойдат скакалци+ или хлебарки,+ или ако врагът ги обсади в градовете им — ако ги порази каквото и да е бедствие или болест, 38 и който и да е човек или целият твой народ Израил+ се обърне към тебе с каквато и да е молитва+ или молба за благоволение+ (защото всеки знае болката в сърцето си),+ и те протегнат ръцете си към този дом,+ 39 тогава ти чуй от небесата,+ мястото, където живееш,+ прости+ и действай,+ и заплати на всекиго според неговите пътища,+ защото ти познаваш сърцето му+ (понеже само ти познаваш сърцата на всички човешки синове),+ 40 така че да се боят+ от тебе през всичките дни на живота си в земята, която си дал на прадедите ни.+

41 И когато чужденецът,+ който не е от твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради името ти+ 42 (защото те ще чуят за великото ти име,+ за силната ти ръка+ и за могъщата ти десница), когато дойде и се помоли, обърнат към този дом,+ 43 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ и направи всичко, което чужденецът иска от тебе,+ за да знаят всички народи по земята за твоето име+ и да се боят от тебе като твоя народ Израил и за да знаят, че този дом, който аз построих, се нарича с твоето име.+

44 Ако твоят народ отиде на война+ срещу врага си по пътя, по който го изпратиш,+ и хората се помолят+ на тебе, Йехова, обърнати към града, който ти си избрал,+ и към дома, който построих за твоето име,+ 45 тогава ти чуй от небесата тяхната молитва и молба за благоволение и постъпи с тях справедливо.+

46 Ако съгрешат спрямо тебе+ (защото няма човек, който да не греши)+ и ти им се разгневиш и ги предадеш на врага, така че техните завоеватели ги отведат в плен в земята на врага, било то далечна, или близка,+ 47 и ако те се опомнят в земята, в която са отведени в плен,+ и се върнат при тебе+ и се обърнат към тебе с молба+ за благоволение в земята на завоевателите си,+ казвайки ‘Съгрешихме,+ постъпихме погрешно+ и извършихме зло’,+ 48 и ако в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, те наистина се върнат при тебе с цялото си сърце+ и с цялата си душа и ако ти се помолят, обърнати към своята земя, която си дал на прадедите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за името ти,+ 49 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ тяхната молитва и молба за благоволение и постъпи с тях справедливо,+ 50 и прости+ на своя народ, който е съгрешил+ против тебе, прости на хората всичките престъпления,+ които са извършили против тебе,+ и събуди в завоевателите им съжаление+ към тях, така че да проявят милост към тях 51 (защото те са твоят народ и твоето наследство+ и ти си ги извел от Египет,+ от пещта за претопяване на желязо),+ 52 и нека очите ти бъдат насочени към молбата за благоволение, която отправя твоят служител, и към молбата за благоволение,+ която отправя твоят народ Израил, и ти чуй всичко онова, което те поискат от тебе.+ 53 Защото ти, Върховни господарю Йехова, си ги отделил като свое наследство от всички народи на земята,+ както си казал чрез служителя си Моисей,+ когато си извел нашите прадеди от Египет!“

54 След като свърши цялата тази молитва и молбата за благоволение към Йехова, Соломон се изправи пред олтара на Йехова, където беше коленичил+ с ръце, вдигнати към небето.+ 55 Той стана+ и със силен глас започна да благославя+ целия сбор на Израил с думите: 56 „Нека бъде благословен Йехова,+ който даде на своя народ Израил спокойствие, като изпълни всичко, което беше обещал.+ Не остана неизпълнено нито едно обещание+ от всички добри обещания, които той беше дал чрез служителя си Моисей.+ 57 Нека Йехова, нашият Бог, бъде с нас,+ както е бил с прадедите ни.+ Нека не ни изоставя и не ни напуска,+ 58 но да обърне сърцата+ ни към себе си, за да ходим във всичките му пътища+ и да спазваме неговите заповеди,+ неговите наредби+ и неговите закони,+ които е дал на прадедите ни. 59 И нека думите ми, с които се обръщам към Йехова, молейки го за благоволение, бъдат близо+ до Йехова, нашият Бог, денем и нощем, така че той да постъпва справедливо спрямо своя служител и спрямо своя народ Израил, според нуждата за всеки ден,+ 60 за да знаят всички народи на земята,+ че Йехова е истинският Бог+ и няма друг.+ 61 И служете на Йехова, нашият Бог, с неразделено сърце,+ като постъпвате според неговите наредби и като спазвате неговите заповеди, както това е днес.“

62 Тогава царят и с него целият Израил принесоха много жертви пред Йехова.+ 63 И като жертви на общението,+ които трябваше да принесе на Йехова, Соломон принесе двайсет и две хиляди говеда и сто и двайсет хиляди овце.+ Така царят и всички синове на Израил тържествено откриха+ дома на Йехова. 64 В този ден царят трябваше да освети средата на двора, който е пред дома на Йехова,+ понеже там трябваше да принесе приносите за изгаряне, зърнените приноси и тлъстината от жертвите на общението, тъй като медният олтар,+ който е пред Йехова, беше малък за толкова много приноси за изгаряне, за зърнените приноси и за тлъстината+ от жертвите на общението. 65 Тогава Соломон, а с него и целият Израил — големият сбор+ от хора, дошли от цялата земя, от пределите на Емат+ чак до Египетската речна долина+ — празнуваха+ пред Йехова, нашият Бог, седем дни и още седем дни,+ общо четиринайсет дни. 66 На осмия ден той пусна хората да си вървят.+ И те благословиха царя и се върнаха в домовете си радостни+ и с ликуващи сърца+ поради всички добри дела,+ които Йехова беше извършил за служителя си Давид и за народа си Израил.