Авакум
3 Молитвата на пророк Авакум като жалейна песен*: 2 „О, Йехова, чух за всичко, което си направил.+ Изплаших се, Йехова, от твоите дела.+
Съживи ги в определеното от тебе време*! В определеното от тебе време извести за тях! Когато изливаш гнева си, не забравяй да проявиш милост!+
3 Бог дойде от Теман. Светият Бог слезе от планината Фаран.+ (Села*)+
Славата му покри небесата+ и земята се изпълни с възхвала за него.+
4 Сиянието му беше като слънчевата светлина.+ Два лъча излизаха от ръката му и там се криеше силата му.+
5 Пред него вървеше смъртоносна зараза+ и изгаряща треска излизаше изпод краката му.+
6 Той спря, за да разклати земята.+ Погледна и народите се разтрепериха от страх.+
Вечните планини се разпаднаха,+ вековните хълмове се наведоха.+ Това са неговите пътища от древността.
7 Видях шатрите на Хус, сполетени от бедствие. Платната на шатрите в мадиамската земя+ се разлюляха.+
8 О, Йехова, дали гневът ти пламна против реките? Дали гневът ти пламна против реките+ и дали яростта ти беше против морето,+ когато яздеше на конете си?+ Твоите колесници донесоха спасение.+
9 Лъкът ти е непокрит и оголен.+ Клетвите на племената са изречени.+ (Села) Ти раздели земята с реки.+
10 Планините те видяха и ги обзеха силни болки.+ Разрази се гръмотевична буря. Водната бездна нададе глас+ и високо вдигна ръце.
11 Слънцето и луната застанаха неподвижно+ в своето извисено жилище.+ Стрелите ти бяха бързи като светлината.+ Блясъкът на копието ти даваше светлина.+
12 Ти крачеше по земята, носейки присъда. С гняв овърша народите.+
13 Излезе, за да спасиш народа си,+ да спасиш помазаника си. Унищожи главата на дома на неправедния.+ Всичко беше разрушено, от покрива до основите.+ (Села)
14 Със собствените му оръжия прониза+ главата на неговите воини, когато връхлетяха като буря, за да ме разпръснат.+ Те ликуваха като онези, които са решени да погълнат угнетения на скришно място.+
15 Ти мина през морето с конете си, мина през бушуващите необятни води.+
16 Чух това и стомахът ми се сви от страх. Устните ми се разтрепериха при този шум, костите ми започнаха да гният+ и всичко това ме изплаши. Но ще чакам спокойно деня на бедствието,+ който ще дойде да нападне народа.+