Второзаконие

1 Ето думите* на Моисей, с които той се обърна към целия Израил в областта на Йордан,+ в пустинята, в пустинната равнина срещу Суф, между Фаран,+ Тофел, Лаван, Асирот+ и Дизаав, 2 като това място се намираше на единайсет дни път от Хорив до Кадис–варни+ по пътя, водещ към планината Сиир. 3 През четирийсетата+ година, през единайсетия месец, на първия ден от месеца, Моисей се обърна към синовете на Израил и им предаде всичко, което Йехова му беше заповядал за тях, 4 след като в Едраи+ беше победил аморейския цар Сихон,+ който живееше в Есевон, и васанския цар Ог,+ който живееше в Астарот.+ 5 В областта на Йордан, в моавската земя, Моисей започна да обяснява този закон+ с думите:

6 „Йехова, нашият Бог, ни каза при Хорив+ следното: ‘Достатъчно живяхте в тази планинска област.+ 7 Пригответе се и тръгнете на път, и влезте в планинската област на аморейците+ и във всички околни области: в Арава*,+ планинската област,+ Шефела*, Негев*+ и крайбрежието.+ Влезте в земята на ханаанците.+ Отидете чак до Ливан+ и до голямата река, река Ефрат.+ 8 Ето, давам ви тази земя. Влезте в нея и завладейте земята, която Йехова се закле на бащите ви, на Авраам, Исаак+ и Яков,+ че ще даде на тях и на тяхното потомство.’+

9 Тогава аз казах на бащите ви: ‘Вие сте тежък товар за мене и не мога да ви нося сам.+ 10 Йехова, вашият Бог, ви умножи, и ето, днес вие сте многобройни като звездите в небесата.+ 11 Нека Йехова, Богът на вашите прадеди, ви умножи+ хиляда пъти повече и нека ви благослови,+ както ви е обещал.+ 12 Но как мога да ви нося сам — вие сте тежък товар, голямо бреме, вие и вашите караници?+ 13 Изберете мъдри, проницателни+ и способни+ мъже от своите племена, за да ги поставя над вас.’+ 14 А те ми отговориха: ‘Това, което искаш да направим, е разумно.’ 15 Така взех предводителите на племената на израилтяните, мъдри и способни мъже, и ги поставих над вас като предводители на хиляда души, на сто души, на петдесет души и на десет души, и като управители в племената ви.+

16 И тогава заповядах на съдиите на народа следното: ‘Когато разглеждате съдебен спор между своите братя, съдете праведно+ между човека и брат му или пришелеца, който живее при него.+ 17 Не проявявайте пристрастие, когато съдите.+ Изслушвайте всички — малки и големи.+ Не се страхувайте от човека,+ защото всъщност Бог е този, който съди,+ а ако съдебният спор е труден за вас, представете го пред мене и аз ще изслушам страните.’+ 18 Тогава предадох на хората всички заповеди, които трябва да следват.

19 После тръгнахме от Хорив и прекосихме цялата онази огромна и вдъхваща страх пустиня,+ която видяхме, минавайки по пътя, водещ към планинската област на аморейците,+ точно както Йехова, нашият Бог, ни беше заповядал. Накрая стигнахме до Кадис–варни.+ 20 Там им казах: ‘Стигнахте до планинската област на аморейците, която Йехова, нашият Бог, ни дава.+ 21 Ето, Йехова, твоят Бог, предава земята в ръцете ти.+ Върви, завладей я, точно както Йехова, Богът на прадедите ти, ти казва.+ Не се страхувай и не се плаши!’+

22 Тогава целият народ дойде при мене и каза: ‘Нека да изпратим пред себе си мъже, които да разучат земята и да ни съобщят по кой път трябва да тръгнем и до кои градове ще стигнем.’+ 23 Тези думи ми се сториха разумни и затова избрах дванайсет мъже измежду израилтяните, по един от всяко племе.+ 24 Те тръгнаха и влязоха в планинската област,+ стигнаха до речната долина* Есхол+ и започнаха да събират сведения за земята. 25 Взеха също и от плодовете на земята+ и ни ги донесоха. И ни съобщиха: ‘Земята, която Йехова, нашият Бог, ни дава, е добра.’+ 26 Но народът не поиска да тръгне напред+ и се разбунтува срещу заповедта на своя Бог, Йехова.+ 27 Бащите ви недоволстваха в шатрите си, казвайки: ‘Понеже ни мрази,+ Йехова ни изведе от Египет,+ за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни унищожи.+ 28 Къде да вървим? Сърцата ни се стопиха от страх+ поради думите на нашите братя: „Хората са по–силни и по–високи от нас,+ градовете им са големи и крепостните им стени стигат до небесата.+ Там видяхме и синовете на Енак.“’+

29 Затова им казах: ‘Не се страхувайте и не се плашете от тях!+ 30 Йехова, вашият Бог, е този, който ви води. Той ще воюва за вас,+ както направи в Египет пред очите ви+ 31 и в пустинята,+ където ти видя как Йехова, твоят Бог, те носи,+ както баща носи сина си, през целия път, който изминахте, докато стигнахте до това място.’+ 32 Но въпреки всичко, което им казах, те не проявиха вяра в Йехова, техният Бог,+ 33 който вървеше пред тях по пътя и намираше място за техния стан+ — нощем в огън, за да виждат пътя, по който трябва да вървят, а денем в облак.+

34 През цялото време Йехова слушаше техните думи. Накрая се разгневи и изрече следната клетва:+ 35 ‘Нито един човек от това зло поколение няма да види добрата земя, която обещах чрез клетва на бащите ви,+ 36 освен Халев, синът на Йефоний.+ Той ще я види и на него и на синовете му ще дам земята, в която ходи да събира сведения, защото той следваше Йехова всеотдайно+ — 37 Йехова се разгневи дори на мене заради вас, като ми каза: „И ти няма да влезеш в нея.+ 38 Исус, синът на Нави, който ти служи, ще влезе в нея.“+ Него Бог укрепи,+ защото той ще даде на Израил тази земя в наследство, — 39 а децата ви, за които казахте „Те ще станат плячка!“,+ и синовете ви, които не знаят какво е добро и какво е зло, са онези, които ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят. 40 А вие се върнете обратно, тръгнете към пустинята по пътя, водещ към Червено море.’+

41 Тогава израилтяните ми казаха: ‘Извършихме грях срещу Йехова.+ Ще тръгнем напред и ще воюваме, както Йехова, нашият Бог, ни заповяда!’ И всички те препасаха оръжията си за война и им се струваше лесно да се качат на планината.+ 42 Но Йехова ми каза: ‘Кажи им: „Недейте да се качвате на планината и да воювате, защото аз не съм сред вас+ и ще бъдете победени от враговете си.“’+ 43 И аз им казах това, но те не слушаха и се разбунтуваха+ срещу заповедта на Йехова, и в своята дързост се опитаха да се изкачат на планината.+ 44 Тогава аморейците, които живееха на тази планина, излязоха срещу тях и ги подгониха+ така, сякаш ги гонят пчели, и ги разпръснаха из Сиир чак до Хорма.+ 45 След това израилтяните се върнаха и започнаха да плачат пред Йехова, но Йехова не ги слушаше+ и не чуваше гласа им.+ 46 И те останаха в Кадис дълго време.+