Съдии
5 В онзи ден Девора+ и Варак,+ синът на Авиноам,+ запяха песен+ с думите:
2 „Израилтяните оставиха косите си да се веят*, готови за война,
народът се отзова охотно,+
затова благославяйте Йехова!+
4 Йехова, когато ти излезе от Сиир,+
когато тръгна на поход от Едом,+
земята се разтресе+ и от небесата заваля,+
от облаците се изля порой.
6 В дните на Самегар,+ синът на Анат,
в дните на Яил,+ пътищата запустяха
и пътниците минаваха по обиколни пътища.+
7 Нямаше кой да живее в селата, опустяха селата на Израил,+
докато не застанах аз, Девора,+
докато не застанах като майка в Израил.+
И тогава войната беше пред портите им.+
Не се виждаше нито щит, нито копие
сред четирийсетте хиляди в Израил.+
9 Сърцето ми е с онези, които издават заповеди в Израил,+
които се отзоваха охотно отсред народа.+
Благославяйте Йехова!+
10 Вие, които яздите върху рижави магарици,+
вие, които седите върху разкошни килими,
и вие, които ходите по пътя,
обърнете внимание!+
11 При кладенците се чуват гласовете на онези, които вадят вода.+
Там те изброяват праведните дела на Йехова,+
праведните дела на неговия народ, който живее в селата на Израил.
Тогава народът на Йехова слезе при портите.
12 Пробуди се, пробуди се, о, Девора!+
Пробуди се, пробуди се и запей песен!+
Хайде тръгни на бой, Варак,+ и отведи пленниците си, сине на Авиноам!+
13 Тогава преживелите слязоха при властниците,
народът на Йехова слезе при мене, за да се бие против силните.
14 От Ефрем произлязоха онези, които дойдоха в долината,+
те са с тебе, о, Вениамине, сред твоите хора.
От Махир+ излязоха онези, които издават заповеди,
от Завулон — онези, които носят писарски принадлежности.+
15 Князете на Исахар+ бяха с Девора,
освен Исахар беше и Варак.+
В долината той беше изпратен пеш.+
Сърцата на родовете на Рувим бяха нерешителни.+
16 Защо седна между дисагите
да слушаш как пастирите свирят на стадата?+
Защото сърцата на родовете на Рувим бяха нерешителни.+
17 Галаад остана от другата страна на Йордан.+
А Дан? Защо през това време остана да живее на корабите?+
Асир седеше на морския бряг, без да предприема нищо,
и остана да живее в своите пристанища.+
19 Царете дойдоха и воюваха.
Тогава ханаанските царе воюваха+
в Таанах+ край водите на Магедон,+
но не успяха да вземат сребро.+
21 Водите на река Кисон ги отнесоха,+
реката от древни времена, реката Кисон.+
Душо моя, ти стъпка силните!+
23 ‘Проклинайте+ Мероз!’ — каза ангелът на Йехова.+
‘Проклинайте неговите жители,
защото те не дойдоха да помогнат на Йехова,
не помогнаха на Йехова заедно със силните.’
24 Яил,+ жената на кенееца+ Хевер, ще бъде най–благословена сред жените,
сред жените, живеещи в шатри, тя ще бъде най–благословена.+
26 После посегна с ръката си към колчето на шатъра,
и с десницата си — към чука на усърдните работници.+
Тя удари Сисара, прониза главата му+
и строши и разсече слепоочията му.
27 В краката ѝ той рухна, падна, остана да лежи,
в краката ѝ той рухна, падна.
Там, където рухна, той падна победен.+
28 Една жена гледаше през прозореца, очаквайки Сисара,
майка му гледаше през решетките на прозореца:+
‘Защо се бави толкова бойната му колесница?+
Защо закъснява тропотът на впряговете му?’+
29 Нейните мъдри придворни дами+ ѝ отговаряха,
и самата тя си отговаряше:
30 ‘Нима не са намерили плячка, нима не я делят+ —
по една, по две девойки на всеки мъж,+
пъстри тъкани за Сисара, пъстри тъкани,
една везана дреха, пъстра тъкан, две везани дрехи,
за да бъдат украсени шиите на онези, които завоюваха плячката?’