16 А Йов отговори:
2 „Чувал съм много такива неща.
Всички вие сте жестоки утешители!+
3 Имат ли край празните думи?+
Откъде идва тази горчилка, която те кара да говориш така?
4 И аз мога да говоря като вас.
Ех, ако душите ви бяха на мястото на моята душа,
дали щях да ви нападна с красиви думи+
и да клатя презрително глава?+
5 Не, щях да ви укрепя с думите си+
и утехата от моите устни щеше да ви донесе облекчение.
6 Ако говоря, болката ми не намалява+
и ако престана, какво от нея преминава?
7 Но ето, Бог ме измори,+
съсипа всички, които се събираха около мене.
8 И нещо повече — ти ме сграбчваш и това става свидетелство,+
така че моето нещастие надига глас срещу мене. То свидетелства срещу мене пред очите ми.
9 Божият гняв ме разкъсва, Бог изпитва неприязън+ към мене,
скърца със зъби срещу мене.+
Противникът ми ме пронизва с поглед.+
10 Широко са отворили устата си срещу мене,+
презрително удрят плесници по бузите ми,
събират се като голямо множество против мене.+
11 Бог ме предава в ръцете на момченца,
хвърля ме стремглаво в ръцете на злодеи.+
12 Живеех спокойно, но той ме разтърси,+
хвана ме за врата и ме пречупи,
взе ме на прицел.
13 Стрелците+ му ме обкръжават,
той пронизва бъбреците ми+ и не изпитва жал,
излива жлъчката ми на земята.
14 Пробива ме като крепостна стена, нанасяйки ми удар след удар,
хвърля се срещу мене като силен воин.+
15 Съших си дреха от вретище,+ за да покрия кожата си,
захвърлих своя рог в праха.+
16 Лицето ми се зачерви от плач,+
върху клепачите ми тегне мрак,+
17 макар че в ръцете ми няма насилие
и молитвата ми е чиста.+
18 О, земьо, не покривай кръвта ми!+
И нека викът ми не стихва!
19 Ето, онзи, който свидетелства за мене, е в небесата,
моят свидетел е във висините.+
20 Моите приятели говорят против мене,+
но аз, забравил за съня, обръщам взор към Бога.+
21 Нека бъде отсъдено в спора между човека и Бога,
както се решава спор между човешки син и неговия ближен!+
22 Защото ще изминат само няколко години
и аз ще си отида по пътя, от който няма да се върна.+