Йов
20 Тогава наамецът Софар каза:
2 „На това ми отговарят моите тревожни мисли,
защото вътре в мене всичко е в смут.
3 Чувам обидни напомняния, насочени срещу мене,
и ми отговаря ум*, който не притежава моето разбиране.
4 Нима не знаеш открай време,
откакто човекът е на земята,+
5 че радостните възклицания на злите са краткотрайни+
и ликуването на отстъпника е мимолетно?
6 Дори и величието му да стигне до небето+
и славата му да се издигне до самите облаци,
7 той пак ще изчезне завинаги като изпражненията си+
и онези, които са го виждали, ще кажат: ‘Къде е той?’+
9 Очите, които са го гледали, вече няма да го виждат+
и мястото, на което е бил, вече няма да го съзре.+
10 Синовете му ще търсят благоволението на незначителните хора,
със собствените си ръце той ще върне на другите ценните им притежания.+
12 Ако злото му се услажда,
ако той го стопява под езика си,
13 ако му се наслаждава, без да се отказва от него,
и го държи на небцето си,
14 тогава храната му ще се промени в червата му,
ще стане като отровата на кобра в него.
15 Той е погълнал богатство, но ще го повърне,
Бог ще го извади насила от корема му.
18 Ще върне всичко придобито и няма да го погълне,
то ще бъде като богатство, което е натрупал от търговия, но на което няма да се радва.+
21 Няма да има вече какво да поглъща,
затова и благополучието му няма да трае дълго.
23 Нека Бог напълни корема му,
като изпрати срещу него пламтящия си гняв+
и го излее върху него като дъжд, който да достигне до вътрешностите му!