Йона
4 Това обаче никак не се хареса на Йона+ и той се разгневи. 2 Тогава се помоли на Йехова с думите: „О, Йехова, нима не мислех, че ще стане така, още докато бях в своята земя? Затова исках да избягам в Тарсис,+ защото знам, че ти си добър и милосърден+ Бог, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост*,+ и че бързо ще съжалиш за бедствието, което искаш да нанесеш.+ 3 Сега, Йехова, моля те, вземи душата+ ми от мене, защото е по–добре да умра, отколкото да живея!“+
4 А Йехова в отговор го попита: „Нима имаш право да се гневиш?“+
5 Тогава Йона излезе от града, седна на изток от него и си направи навес, за да седи на сянка,+ докато види какво ще се случи с града.+ 6 А Йехова Бог направи така, че над Йона да израсне кратуна, за да пази сянка над главата му и да облекчи страданието му.+ И Йона много се зарадва на кратуната.
7 Но на следващия ден, на зазоряване, Бог изпрати червей,+ който да порази кратуната, и тя изсъхна.+ 8 А щом изгря слънцето, Бог изпрати също горещ източен вятър.+ И слънцето печеше толкова силно върху главата на Йона, че той започна да губи съзнание+ и се молеше душата му да умре, като повтаряше: „По–добре да умра, отколкото да живея.“+
9 Тогава Бог попита Йона: „Имаш ли право да се гневиш за кратуната?“+
А той отговори: „Имам право да се гневя, дори до смърт!“ 10 Но Йехова му каза: „На тебе ти дожаля за кратуната, за която нито се труди, нито полага някакви грижи и която за една нощ израсна и за една нощ изсъхна. 11 А аз да не изпитвам ли жал за големия град Ниневия,+ в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не правят разлика между ляво и дясно, както и много добитък?“+