Езекиил

6 А ако стражът види, че мечът идва, но не надуе рога+ и не предупреди народа, и мечът дойде и погуби някоя душа от тях, тя ще умре поради прегрешението си,+ но ще потърся сметка за кръвта ѝ от ръката на стража.’+

7 Що се отнася до тебе, сине човешки, поставих те като страж на Израилевия дом.+ Чуй словото от устата ми и ги предупреди от мое име!+ 8 Когато кажа на неправедния ‘Неправедни човече, ще умреш!’,+ а ти не кажеш нищо, за да отвърнеш неправедния от пътя му,+ той ще умре поради своето прегрешение,+ понеже е неправеден, но ще потърся сметка за кръвта му от твоята ръка. 9 Но ако предупредиш неправедния да се отвърне от пътя си, а той не се отвърне от него, той ще умре поради прегрешението си,+ а ти ще избавиш душата си.+

10 Затова, сине човешки, кажи на Израилевия дом: ‘Вие казвате: „Простъпките и греховете ни са върху нас и гнием в тях!+ Как тогава ще останем живи?“’+ 11 Кажи им: ‘„Както е сигурно, че аз съм жив — казва Върховният господар Йехова, — така е сигурно, че не намирам радост в смъртта на неправедния,+ а в това неправедният да се отвърне+ от пътя си и да остане жив.+ Отвърнете се, отвърнете се от лошите си пътища!+ Защо да умрете, доме Израилев?“’+

12 Сине човешки, кажи на синовете на своя народ: ‘Праведността на праведния няма да го избави в деня на неговата простъпка+ и неправедният няма да бъде повален поради неправедността си в деня, когато се отвърне от нея,+ така както никой праведен няма да остане жив поради праведността си в деня, когато съгреши.+ 13 Когато кажа на праведния „Ще живееш“, а той започне да се уповава на своята праведност и да постъпва несправедливо,+ тогава няма да се помнят праведните му дела и той ще умре поради несправедливостта, която е извършил.+

14 А когато кажа на неправедния „Ще умреш“,+ а той се отвърне от греха си+ и започне да постъпва справедливо и праведно,+ 15 върне взетото в залог,+ плати онова, което е заграбил,+ и започне да живее* според постановленията на живота, като не постъпва несправедливо,+ тогава той ще остане жив.+ Няма да умре. 16 Никой от греховете, които е извършил, няма да се помни против него,+ понеже сега постъпва справедливо и праведно. Затова той ще остане жив.’+

17 А синовете на твоя народ казват ‘Пътят на Йехова не е прав’,+ но всъщност техният път не е прав.

18 Ако праведният се отвърне от праведността си и започне да постъпва несправедливо, ще умре поради това.+ 19 А ако неправедният се отвърне от неправедността си и започне да постъпва справедливо и праведно, ще остане жив поради това.+

20 А вие казвате: ‘Пътят на Йехова не е прав.’+ Ще съдя всекиго от вас според пътищата му,+ доме Израилев!“

21 В дванайсетата година от нашето изгнание, в десетия месец, на петия ден от месеца, при мене дойде един оцелял от Йерусалим+ и каза: „Градът падна!“+

22 А ръката на Йехова дойде върху мене вечерта, преди да дойде оцелелият,+ и Бог отвори устата ми, преди той да дойде при мене на сутринта. И така устата ми се отвори и вече не бях ням.+

23 И словото на Йехова ми беше разкрито с думите: 24 „Сине човешки, жителите на опустошените места+ казват за израилската земя: ‘Авраам беше сам и завладя тази земя,+ а ние сме много — земята е дадена на нас като притежание.’+

25 Затова им кажи: ‘Това казва Върховният господар Йехова: „Вие ядете месо с кръвта му,+ вдигате очите си към отвратителните си идоли*+ и проливате кръв.+ Та вие ли ще притежавате земята?+ 26 Осланяте се на меча си.+ Вършите отвратителни неща+ и всеки от вас опозорява жената на ближния си.+ Та вие ли ще притежавате земята?“’+

27 Кажи им: ‘Това казва Върховният господар Йехова: „Както е сигурно, че аз съм жив, така е сигурно, че онези, които са в опустошените места, ще загинат от меч,+ онзи, който е в открито поле, ще дам за храна на зверовете,+ а онези, които са в крепостите и пещерите,+ ще умрат от смъртоносна зараза. 28 Ще превърна тази земя в гола пустош,+ в пустиня, гордостта и силата ѝ ще изчезнат+ и планините на Израил ще запустеят,+ никой няма да минава през тях. 29 И тогава ще знаят, че аз съм Йехова, когато превърна земята в гола пустош,+ в пустиня, поради всички отвратителни неща, които извършиха.“’+

30 А за тебе, сине човешки, за тебе синовете на твоя народ говорят помежду си край стените и на вратите на къщите,+ говорят помежду си, всеки със своя брат, и казват: ‘Елате и чуйте какво слово е дошло от Йехова!’+ 31 И идват при тебе, както обикновено се събира народът, сядат пред тебе като мой народ+ и слушат думите ти, но не ги изпълняват,+ понеже с устата си говорят за своите сладострастни желания и сърцето им следва тяхната нечестна печалба.+ 32 За тях ти си като любовна песен, като певец със сладък глас, който свири добре на струнен инструмент.+ Те слушат думите ти, но никой от тях не ги изпълнява.+ 33 Когато всичко това се изпълни — а то несъмнено ще се изпълни,+ — тогава ще знаят, че е имало пророк между тях.“+