Неемия
2 През месец нисан,+ в двайсетата+ година от царуването на Артаксеркс,+ пред царя имаше вино и аз както обикновено взех виното и го подадох на царя.+ Но никога преди не бях тъжен пред него.+ 2 Затова царят ме попита: „Защо лицето ти е тъжно,+ а пък не си болен? Това не е нищо друго освен тъга на сърцето.“+ Тогава много се уплаших.
3 После казах на царя: „Да живее царят до безпределни времена!+ Как да не е тъжно лицето ми, когато градът,+ в който са гробовете на прадедите ми,+ е опустошен, а портите му са изгорени с огън!“+ 4 А царят ми отговори: „Какво тогава е желанието ти?“+ И на часа се помолих+ на небесния Бог+ 5 и казах на царя: „Ако е угодно на царя+ и ако слугата ти е придобил твоето благоволение,+ изпрати ме в Юда, в града, в който са гробовете на прадедите ми, за да го построя отново.“+ 6 Тогава царят ме попита (като царицата седеше до него): „Колко дълго ще продължи пътуването ти и кога ще се върнеш?“ И като му казах определеното време,+ на царя му беше угодно+ да ме пусне.
7 И казах още на царя: „Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма+ до управителите+ от другата страна на Реката*,+ за да ме пускат да минавам, докато не стигна в Юда, 8 както и писмо до Асаф, пазителят на царската гора, за да ми даде дървен материал да направя портите на Крепостта*,+ която е до храма,+ и също за градската стена+ и за къщата, в която ще живея.“ И царят ми ги даде, защото добрата ръка на моя Бог беше върху мене.+
9 И така дойдох при управителите+ от другата страна на Реката и им предадох писмата от царя. А царят изпрати с мене военачалници и конници. 10 Когато оронецът+ Санавалат+ и амонецът+ Товия,+ служителят, чуха, че някой си човек е дошъл да се погрижи за доброто на Израилевите синове, това никак не им хареса.+
11 Накрая дойдох в Йерусалим и останах там три дни. 12 После станах през нощта, като взех със себе си няколко души, но на никого не казах+ какво моят Бог вложи в сърцето ми да направя за Йерусалим.+ И с мене нямаше никакви животни, освен животното, което яздех. 13 И през нощта излязох през Портата на долината+ и се насочих към Извора на голямата змия* и към Портата на сметището*,+ като гледах как бяха разрушени стените+ на Йерусалим и как бяха изгорени с огън портите+ му. 14 И продължих нататък към Портата на извора+ и към Царския водоем, но там нямаше място да мине животното, което яздех. 15 Въпреки това продължих през нощта да се изкачвам по речната долина*+ и да оглеждам стената. После тръгнах обратно, влязох през Портата на долината+ и така се върнах.
16 А наместниците+ не знаеха къде ходих и какво правих, защото дотогава не бях казал нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на знатните мъже, нито на наместниците, нито на останалите, които щяха да вършат работата. 17 Накрая им казах: „Вие сами виждате в какво тежко положение се намираме. Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени. Елате да построим отново стената на Йерусалим, за да не бъдем повече в унижение.“+ 18 И им разказах как добрата ръка+ на моя Бог беше върху мене+ и какво ми беше казал царят.+ Тогава те казаха: „Да станем и да строим!“ И укрепиха ръцете си за доброто дело.+
19 А когато чуха за това, оронецът Санавалат,+ амонецът+ Товия,+ служителят,+ и арабинът+ Гисам+ започнаха да ни се присмиват+ и да ни говорят с презрение: „Какво правите? Против царя ли въставате?“+ 20 Но аз им отговорих: „Самият Бог на небесата+ ще ни даде успех,+ а ние, неговите служители, ще станем и ще строим. Вие обаче нямате нито дял,+ нито право, нито каквото и да било, с което да ви помнят,+ в Йерусалим.“