Исаия
46 Вил+ падна на колене,+ Нево се поклони. Идолите им+ са натоварени на диви животни и на добитък, станаха товар и тежест за уморените животни. 2 Тези богове се покланят, всички падат на колене. Не могат да избавят+ идолите си, носени като товар, но и самите те* отиват в плен.+
3 „Чуйте ме, доме Яковов и всички останали от дома на Израил,+ които водя, откакто се родихте, и нося още от майчината утроба!+ 4 Дори когато остареете, аз ще бъда същият,+ и когато косата ви побелее, ще ви подкрепям.+ Ще предприема действия+ — ще ви нося, ще ви подкрепям и ще ви избавям.+
5 На кого ще ме оприличите,+ на кого ще ме уподобите и с кого ще ме сравните, за да покажете, че си приличаме?+ 6 Хората щедро изсипват златото от кесията и претеглят среброто на везните. Наемат златар, който прави от него бог.+ Те му се покланят, като падат по очи пред него.+ 7 Носят го на рамене,+ пренасят го и го поставят на мястото му, за да стои неподвижно и да не се помръдва оттам.+ Викат към него, но той не отговаря, не спасява никого от бедствие.+
8 Помнете това и бъдете смели! Вземете го присърце+ вие, престъпници!+ 9 Помнете нещата от древността,+ че аз съм Бог+ и няма друг Бог,+ няма подобен на мене!+ 10 От началото известявам какъв ще бъде краят+ и от древни времена — нещата, които още не са станали.+ Казвам: ‘Намерението ми ще се изпълни+ и ще направя всичко, което ми е угодно.’+ 11 От изток призовавам хищна птица+ и от далечна земя — онзи, който ще изпълни намерението ми.+ Казах го и ще го извърша.+ Замислих го и ще го изпълня.+
12 Слушайте ме вие, които сте с опърничаво сърце+ и сте далече от праведността!+ 13 Приближих праведността си.+ Тя не е далече+ и спасението ми няма да закъснее.+ Ще дам на Сион спасение и на Израил своята красота.“+