Маскил. Псалм на Асаф.+
78 Чуй закона ми, народе мой,+
обърни ухото си към думите на устата ми!+
2 Ще отворя устата си с пословица,+
ще изрека гатанки от древни времена,+
3 които ние чухме и знаем,+
които ни разказаха нашите бащи+
4 и които не крием от техните синове,+
като говорим на идното поколение за тях+ —
за възхвалата на Йехова, за неговата сила+
и за чудесните неща, които той извърши.+
5 Той даде напомняне в Яков+
и установи закон в Израил,+
думи, които заповяда на нашите прадеди да спазват,+
за да ги предадат на синовете си,+
6 така че да ги знае идното поколение, синовете, които ще се родят,+
та и те да ги разказват на своите синове+
7 и да имат доверие в Бога,+
да не забравят Божиите дела,+ а да спазват неговите заповеди,+
8 за да не станат като своите прадеди,+
твърдоглаво и непокорно поколение,+
поколение, което не подготви сърцето си+
и чийто дух не беше верен на Бога.+
9 Синовете на Ефрем, макар че бяха въоръжени с лъкове стрелци,+
отстъпиха в деня на битката.+
10 Те не спазиха договора на Бога+
и не искаха да живеят според неговия закон.+
11 Те забравиха онова, което той направи,+
чудесните дела, които им показа.+
12 Пред техните прадеди той извърши чудеса+
в египетската земя,+ в полето на Зоан.+
13 Той раздели морето на две, за да им позволи да минат,+
и накара водите да застанат като стена.+
14 Денем ги водеше с облак,+
а през цялата нощ — със светлината на огъня.+
15 Той разцепи скалите в пустинята,+
за да ги напои обилно като от водни бездни.+
16 От канарата извади потоци+
и направи така, че да потекат води като реки.+
17 А те продължаваха да вършат грях против него,+
като се бунтуваха срещу Всевишния в безводната земя.+
18 Подлагаха Бога на изпитание в сърцето си,+
като искаха храна за душата си.+
19 Започнаха да говорят против Бога.+
Те казаха: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“+
20 Ето, той удари скалата,+
за да потекат води и да бликнат потоци.+
„Може ли той да ни даде хляб+
и да осигури храна за своя народ?“+
21 Йехова чу това и силно се разгневи,+
пламна огън против Яков,+
надигна се гняв срещу Израил.+
22 Защото те не проявиха вяра в Бога,+
нямаха доверие в спасението, идващо от него.+
23 Той даде заповед на облаците във висините
и отвори небесните порти.+
24 Сипеше върху тях дъжд от манна, която да ядат,+
даваше им небесно зърно.+
25 Хората ядяха хляба на силните,+
той им изпращаше храна до насита.+
26 Той пусна източен вятър в небесата,+
със силата си докара южен вятър.+
27 Засипа ги с храна, изобилна като прах,+
с крилати птици — като морския пясък.+
28 Той ги пусна насред стана си,+
навсякъде около шатрите си.+
29 Те ядоха до пресита.+
Той им даде онова, което желаеха,+
30 но те не овладяха своето желание
и докато храната беше още в устата им,+
31 Бог пламна от гняв срещу тях+
и започна да убива силните сред тях,+
повали младите мъже в Израил.
32 Въпреки всичко това те продължиха да вършат грях+
и не проявиха вяра в чудесните му дела.+
33 Затова той сложи край на дните им, сякаш са лъх,+
и годините им свършиха в ужас.
34 Когато ги убиваше, те питаха за него,+
връщаха се и търсеха Бога.+
35 Тогава си спомняха, че Бог е тяхната Скала,+
че Всевишният Бог е техният Отмъстител.+
36 И искаха да го измамят с устата си,+
да го излъжат с езика си.+
37 Сърцето им не беше предано на него+
и те не бяха верни на неговия договор.+
38 Но той беше милостив,+ прощаваше прегрешенията им+ и не ги погубваше.+
Много пъти той отвръщаше гнева си+
и не надигаше цялата си ярост.
39 Той си спомняше, че те са плът,+
че духът излиза и не се връща.+
40 Колко пъти се бунтуваха срещу него в пустинята+
и го огорчаваха в пустинната земя!+
41 Отново и отново подлагаха Бога на изпитание+
и причиняваха болка на Светия Бог на Израил.+
42 Те не си спомняха неговата ръка+
и деня, в който ги откупи от противника,+
43 нито как извърши своите знамения в Египет+
и чудесата си в полето на Зоан,+
44 нито как превърна в кръв каналите на Нил,+
та не можеха да пият от своите потоци.+
45 Той им изпрати хапещи мухи, за да ги изпоядат,+
и жаби, за да ги съсипят.+
46 Предаде реколтата им на хлебарките,
и труда им — на скакалците.+
47 Унищожи лозята им с градушка+
и сикоморовите им дървета — с град.+
48 Предаде товарните им животни на градушката+
и стадата им — на изгарящата треска.
49 Изпращаше върху тях своя пламтящ гняв,+
ярост, присъда и бедствие,+
войнства от ангели, носещи нещастие.+
50 Той подготви път за гнева си.+
Не предпази душата им от смъртта,
предаде живота им на смъртоносна зараза.+
51 Накрая погуби всички първородни в Египет,+
началото на мъжката им мощ — в шатрите на Хам.+
52 После изведе народа си като овце,+
водеше ги като стадо през пустинята.+
53 Водеше ги в безопасност и те не се страхуваха,+
морето покри техните врагове.+
54 Той ги доведе в своята свята земя,+
в планинската област, която десницата му придоби.+
55 Заради тях изгони народите,+
раздели наследството им с мерително въже+
и засели племената на Израил в техни собствени домове.+
56 А те започнаха да подлагат на изпитание Всевишния Бог и да се бунтуват против него,+
не се вслушваха в напомнянията му.+
57 Отвръщаха се от него и му изменяха като своите прадеди,+
изметнаха се като ненатегнат лък.+
58 Оскърбяваха го със свещените си височини+
и с изваяните си изображения предизвикваха ревността му.+
59 Бог чу+ това и се изпълни с ярост+
и със силно презрение към Израил.+
60 Накрая той изостави своя шатър в Сило,+
шатърът, в който живееше сред хората.+
61 Той предаде силата си в плен+
и красотата си — в ръцете на противника.+
62 Предаде народа си на меч,+
разгневи се силно на своето наследство.+
63 Огън погълна младите му мъже
и за девойките му не се пееха сватбени песни.+
64 Неговите свещеници паднаха, покосени от меч,+
и вдовиците им не плакаха.+
65 Тогава Йехова се събуди като от сън,+
като силен мъж, който изтрезнява от вино.+
66 И той удари противниците си в тила,+
нанесе им вечен срам.+
67 Той отхвърли шатъра на Йосиф+
и не избра племето на Ефрем,+
68 а избра племето на Юда,+
планината Сион, която обичаше.+
69 Той започна да издига светилището си, за да стои като планинските върхове,+
като земята, чиито основи е поставил до безпределни времена.+
70 Избра своя служител Давид+
и го взе от овчите кошари,+
71 отведе го от овцете, даващи мляко на малките си,+
и го доведе да бъде пастир на Яков, неговият народ,+
и на Израил, неговото наследство.+
72 И той започна да ги пасе с чисто сърце,+
да ги води с умели ръце.+