Песен на песните

1 Соломоновата+ песен на песните*:+ 2 „Нека ме целуне с целувките на устата си!+ Защото ласките ти са по–приятни от вино.+ 3 Прекрасно е уханието на твоите масла.+ Името ти е като масло, което се лее.+ Затова девойките те обичат. 4 Води ме със себе си,+ да бягаме! Царят ме доведе в покоите си!+ Нека се радваме и се веселим заедно! Нека говорим за ласките ти повече, отколкото за виното.+ С право те обичат.+

5 Почерняла съм, но съм хубава, йерусалимски дъщери,+ черна съм като кидарските шатри,+ но съм хубава като платната на Соломоновите шатри.+ 6 Не ме гледайте, че съм мургава, защото слънцето ме е пекло. Синовете на майка ми ми се разсърдиха и ме поставиха да пазя лозята, а своето лозе+ не опазих.

7 Кажи ми ти, когото обича душата ми,+ къде пасеш стадото си,+ къде го водиш да си почива по пладне? Защо да бъда покрита със скръб между стадата на приятелите ти?“

8 „Ако сама не знаеш, най–красива измежду жените,+ тръгни по следите на стадата и паси яретата си край шатрите на пастирите.“

9 „Любима моя,+ бих те сравнил с кобила, впрегната във фараоновата колесница.+ 10 Хубави са бузите ти между плитките и шията ти с низана огърлица.+ 11 Ще ти направим златни венци+ със сребърна украса.“

12 „Докато царят седи на трапезата си, моят нард*+ ухае.+ 13 Любимият ми е за мене като торбичка със смирна,+ ще прекара нощта между гърдите ми.+ 14 Любимият ми е за мене като китка къна+ в лозята на Ен–гади.“+

15 „Колко си красива, любима моя!+ Колко си красива! Очите ти са като на гълъбица.“+

16 „Колко си красив,+ любими мой, колко си приятен! Листата са ни постеля.+ 17 Кедрите+ са греди на нашата прекрасна къща, хвойните са подпори на покрива ни.