Левит

7 Ето какъв е законът за приноса за вина+ — той е много свято нещо.+ 2 На мястото,+ където се коли животното, което е принос за изгаряне, нека се коли и животното, което е принос за вина, и с кръвта+ му нека бъде поръсен+ олтарът от всички страни. 3 И нека бъде принесена всичката му тлъстина:+ тлъстата опашка и тлъстината, която покрива червата, 4 и двата бъбрека с тлъстината, която е върху тях, както и онази, която е върху слабините. И нека заедно с бъбреците бъде извадена и тлъстината, която покрива черния дроб.+ 5 И нека свещеникът ги изгори на олтара като жертва, принесена чрез огън пред Йехова.+ Това животно е принос за вина. 6 Всеки мъж, който е свещеник, нека яде от него.+ Нека бъде ядено на свято място. То е много свято нещо.+ 7 Каквото важи за приноса за грях, това важи и за приноса за вина. Законът за тях е един.+ Нека принесеното животно остане за свещеника, който чрез него извършва обреда за изкупление.

8 А кожата+ на животното, което е принос за изгаряне и което някой е представил пред свещеника, нека остане за свещеника, който представя приноса за изгаряне на този човек.

9 И всеки зърнен принос, изпечен в пещ,+ приготвен в котле+ или на плоча,+ нека бъде за свещеника, който го представя. Нека бъде за него.+ 10 Но всеки зърнен принос, който е замесен с маслиново масло+ или е сух,+ нека бъде за всичките синове на Аарон, за всекиго еднакъв дял.

11 А ето какъв е законът за жертвата на общението,+ която някой представя пред Йехова — 12 ако иска да я представи като израз на благодарност,+ нека представи заедно с благодарствената жертва безквасни краваи, замесени с маслиново масло, безквасни, тънко разточени питки, намазани с маслиново масло,+ и добре омесени краваи от фино смляно брашно, смесено с маслиново масло. 13 И нека той представи този принос заедно с благодарствените жертви на общението, както и с краваи от заквасено тесто.+ 14 И нека от този принос той представи по един брой от всеки вид като свят дял за Йехова,+ и нека това бъде за свещеника, който поръсва олтара с кръвта на жертвите на общението.+ 15 А месото от жертвите на общението, принесени като благодарствена жертва, да бъде ядено в деня, в който са принесени. Нищо от тях не бива да остава до сутринта.+

16 А ако жертвата, която някой принася, е обет+ или е доброволен принос,+ нека бъде ядена в деня, в който е принесена, и каквото остане от нея, може да бъде ядено на следващия ден. 17 Но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, трябва да бъде изгорено в огън.+ 18 Ако месото от жертвата на общението бъде ядено на третия ден, този, който я представя, няма да бъде приет.+ Тя няма да му донесе благоволение,+ но ще се смята за нещо нечисто и всяка душа, която яде от нея, ще отговаря за своето прегрешение.+ 19 Месо, което се докосне до каквото и да е нечисто нещо,+ да не се яде. То трябва да бъде изгорено в огън. Другото месо може да го яде всеки, който е чист.

20 Ако някоя душа яде от месото на жертвата на общението, която е за Йехова, докато е в нечисто състояние, тогава нека тази душа бъде унищожена и така нека бъде премахната отсред своя народ.+ 21 В случай че някоя душа докосне нещо нечисто — нечистотата на човек+ или нечисто животно,+ или каквото и да е нечисто и отвратително нещо+ — и яде от месото на жертвата на общението, която е за Йехова, тогава нека тази душа бъде унищожена и така нека бъде премахната отсред своя народ.’“

22 И Йехова продължи да говори на Моисей с думите: 23 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Не яжте тлъстина+ от говедо, овца или коза. 24 Тлъстината от умряло животно и тлъстината от разкъсано животно+ може да бъде използвана за каквато и да било друга цел, но в никакъв случай не я яжте. 25 Ако някой яде тлъстина от животното, което представя като жертва, принесена чрез огън пред Йехова, този човек* нека бъде унищожен+ и така нека бъде премахнат отсред своя народ.

26 Където и да живеете, не яжте никаква кръв+ — нито от птица, нито от друго животно. 27 Всяка душа, която яде каквато и да е кръв, нека бъде унищожена+ и така нека бъде премахната отсред своя народ.’“

28 И Йехова продължи да говори на Моисей с думите: 29 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Който представя жертва на общението пред Йехова, нека донесе на Йехова дял от жертвата на общението.+ 30 Нека ръцете му представят като жертва, принесена чрез огън пред Йехова, тлъстината+ от гърдите. Нека я донесе заедно с гърдите, за да ги залюлее напред–назад като залюлян принос+ пред Йехова. 31 И свещеникът нека изгори+ тлъстината върху олтара, а гърдите нека бъдат за Аарон и синовете му.+

32 А вие давайте на свещеника десния бут на своите жертви на общението като свят дял.+ 33 Нека десният бут бъде за този от синовете на Аарон, който представя кръвта от жертвите на общението и тлъстината.+ 34 Защото вземам от синовете на Израил, от техните жертви на общението, гърдите, които са залюленият принос,+ и бута, който е светият дял, и ги давам от синовете на Израил на свещеника Аарон и на синовете му, като наредба до безпределни времена.

35 Това е свещеническият дял на Аарон и свещеническият дял на неговите синове от жертвите, принесени чрез огън на Йехова, от деня, в който те бяха доведени+ да служат като свещеници на Йехова, 36 точно както в деня, когато ги помаза,+ Йехова заповяда на синовете на Израил да им го дават. Това е постановление до безпределни времена за тях и за техните потомци.’“+

37 Това е законът относно приноса за изгаряне,+ зърнения принос,+ приноса за грях,+ приноса за вина,+ жертвата за назначаване на свещеническа служба+ и жертвата на общението,+ 38 точно както Йехова беше заповядал на Моисей на Синайската планина+ в деня, когато в Синайската пустиня той заповяда на синовете на Израил да представят своите приноси пред Йехова.+