Съдии
11 А галаадецът+ Йефтай+ беше силен и храбър мъж.+ Той беше син на една блудница,+ а бащата на Йефтай беше Галаад. 2 И жената* на Галаад му роди синове. Когато пораснаха, синовете на тази жена изгониха Йефтай, като му казаха: „Няма да получиш наследство в дома на баща ни,+ защото си син на друга жена.“ 3 Затова Йефтай избяга от братята си и се засели в областта Тов.+ И около Йефтай се събраха останали без работа мъже, които извършваха набези заедно с него.+
4 След известно време синовете на Амон започнаха да воюват срещу Израил.+ 5 И когато синовете на Амон започнаха да воюват срещу Израил,+ старейшините на Галаад веднага отидоха да доведат Йефтай от областта Тов+ 6 и му казаха: „Ела, стани наш военачалник и нека да воюваме срещу синовете на Амон!“ 7 Но Йефтай отговори на старейшините+ на Галаад: „Нали ме мразехте толкова, че ме изгонихте от дома на баща ми?+ Защо сега, когато сте в беда, идвате при мене?“+ 8 Тогава старейшините на Галаад отговориха на Йефтай: „Точно затова дойдохме при тебе,+ за да тръгнеш с нас и да воюваш срещу синовете на Амон, и да станеш глава както над нас, така и над всички останали жители на Галаад.“+ 9 А Йефтай каза на старейшините на Галаад: „Щом ме връщате обратно, за да воювам срещу синовете на Амон, то ако Йехова ги предаде в ръцете ми,+ ще ви стана глава!“ 10 В отговор старейшините на Галаад казаха на Йефтай: „Нека Йехова да ни чуе и да ни съди,+ ако не постъпим според твоите думи!“+ 11 Така че Йефтай тръгна със старейшините на Галаад и хората го издигнаха за свой военачалник и глава.+ И в Масфа+ Йефтай повтори пред Йехова+ всичко, каквото беше казал преди.
12 После Йефтай изпрати пратеници при царя на синовете на Амон+ с думите: „Какво имаш против мене,+ че си дошъл да воюваш срещу мене в моята земя?“ 13 Тогава царят на синовете на Амон каза на пратениците на Йефтай: „Когато излезе от Египет, Израил отне земята ми+ от Арнон+ чак до Явок и до Йордан.+ Затова сега ми я върни доброволно!“ 14 Но Йефтай изпрати още веднъж пратеници при царя на синовете на Амон 15 с думите:
„Това казва Йефтай: ‘Израил не е отнел моавската земя,+ нито земята на синовете на Амон.+ 16 Защото когато излезе от Египет, Израил вървя през пустинята до Червено море+ и после стигна до Кадис.+ 17 Тогава Израил изпрати пратеници при царя на Едом+ с думите: „Моля те, пусни ме да мина през твоята земя!“ Но царят на Едом не го послуша. Израил изпрати пратеници и до царя на Моав,+ но и той не се съгласи. Затова израилтяните останаха да живеят в Кадис.+ 18 Когато продължиха през пустинята, те заобиколиха едомската земя+ и моавската земя, като минаха източно от моавската земя+ и се разположиха на стан край Арнон. И не влязоха в пределите на Моав,+ тъй като Арнон беше границата на Моав.+
19 След това Израил изпрати пратеници при Сихон, царят на аморейците, който управляваше в Есевон,+ и Израил му каза: „Молим те, пусни ни да минем през твоята земя до своето място!“+ 20 Но Сихон не вярваше, че Израил само ще мине през земята му. Затова Сихон събра всички свои хора, разположи се на стан в Яса+ и започна да воюва срещу Израил.+ 21 Тогава Йехова, Богът на Израил, предаде Сихон и всички негови хора в ръцете на Израил, така че израилтяните ги избиха и завладяха цялата земя на аморейците, които живееха там.+ 22 И те завладяха цялата земя на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан.+
23 И така Йехова, Богът на Израил, изгони аморейците пред своя народ Израил,+ а ти сега искаш да изгониш този народ. 24 Нима няма да изгониш всички, които Хамос,+ твоят бог, ти позволява да изгониш? Така и ние ще изгоним всички, които Йехова, нашият Бог, изгони пред нас.+ 25 Да не би ти да си нещо повече от моавския цар Валак, синът на Сепфор?+ Дали той е спорил някога с Израил? Воювал ли е срещу него? 26 Защо през цялото това време, докато синовете на Израил живееха триста години в Есевон и в зависимите от него градове,+ в Ароир+ и в зависимите от него градове и във всички градове по поречието на Арнон, не им отнехте всички тези градове?+ 27 Аз не съм извършил грях против тебе, а ти постъпваш лошо спрямо мене, като воюваш срещу мене. Нека днес Йехова, Съдията,+ да отсъди кой има право — синовете на Израил или синовете на Амон!’“
28 Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Йефтай беше изпратил до него.+
29 Тогава духът на Йехова дойде върху Йефтай+ и той мина през Галаад и земите на Манасия, мина през Масфа, която е в Галаад,+ и оттам отиде при синовете на Амон.
30 И Йефтай даде обет+ пред Йехова, като каза: „Ако предадеш синовете на Амон в ръцете ми, 31 тогава онзи, който излезе от вратата на дома ми, за да ме посрещне, когато се върна с мир+ от войната срещу синовете на Амон, ще принадлежи на Йехова+ и ще го принеса като принос за изгаряне!“+
32 И Йефтай отиде да воюва срещу синовете на Амон и Йехова ги предаде в ръцете му. 33 Той им нанесе много голямо поражение от Ароир по целия път до Минит+ — двайсет града — чак до Авел–керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред синовете на Израил.
34 После Йефтай се върна в дома си в Масфа,+ и ето, неговата дъщеря излезе да го посрещне с дайрета и танци!+ Тя беше единственото му дете. Освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря. 35 И когато я видя, той раздра дрехите си+ и каза: „Ах, дъще моя! Ти ме съкруши! Та аз те обрекох на изгнание, защото дадох обет пред Йехова и не мога да се отрека от него!“+
36 А тя му отговори: „Татко, ако си дал обет пред Йехова, постъпи с мене според онова, което си обещал,+ тъй като Йехова отмъсти за тебе на твоите врагове, синовете на Амон!“ 37 И тя каза още на баща си: „Нека с мене стане така: позволи ми да отида за два месеца в планините и да оплача девствеността си+ със своите приятелки!“
38 Тогава той ѝ каза: „Отиди!“ И я изпрати за два месеца. И тя ходеше с приятелките си по планините и оплакваше девствеността си. 39 Когато изминаха тези два месеца, тя се върна при баща си и той постъпи с нея според обета, който беше дал.+ Що се отнася до нея, тя никога не легна с мъж. Оттогава в Израил стана обичай 40 всяка година, четири дни в годината, дъщерите на Израил да ходят при дъщерята на галаадеца Йефтай, за да ѝ изказват похвала.+