Битие

47 След това Йосиф отиде и съобщи на фараона:+ „Баща ми и братята ми дойдоха от ханаанската земя със своите стада едър и дребен рогат добитък и с всичко, каквото имат, и сега са в гесенската земя.“+ 2 И Йосиф избра петима от своите братя, за да ги представи пред фараона.+

3 Тогава фараонът попита братята му: „С какво се занимавате?“+ А те отговориха на фараона: „Гледаме овце,+ господарю, и ние, и прадедите ни.“+ 4 И казаха още на фараона: „Дойдохме да живеем като пришелци в тази земя,+ защото няма паша за стадата ни,+ понеже гладът е много жесток в ханаанската земя.+ Молим те, господарю, позволи ни да живеем в гесенската земя!“+ 5 Тогава фараонът каза на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха тук при тебе. 6 Египетската земя е на твое разположение.+ Настани баща си и братята си в най–добрата част на земята.+ Нека живеят в гесенската земя.+ И ако знаеш, че сред тях има безстрашни мъже,+ ги назначи да надзирават моя добитък.“+

7 Тогава Йосиф въведе Яков и го представи пред фараона. И Яков благослови фараона.+ 8 А фараонът попита Яков: „Колко са на брой годините на живота ти?“ 9 И Яков отговори на фараона: „Годините на живота ми, които живях като пришелец на различни места, са сто и трийсет.+ Малко на брой и изпълнени с мъка са годините на моя живот,+ и не достигнаха броя на годините на живота на моите бащи, които също живяха като пришелци на различни места.“+ 10 След това Яков благослови фараона и излезе от неговото присъствие.+

11 Така Йосиф настани баща си и братята си в Египет и им даде земя в най–добрата му част, в земята Рамзес,+ точно както беше заповядал фараонът. 12 И Йосиф продължаваше да снабдява баща си и братята си и целия дом на баща си с хляб+ според броя на децата.+

13 А в цялата земя нямаше хляб, защото гладът беше много жесток.+ И както египетската земя, така и ханаанската земя бяха изтощени от глада.+ 14 И Йосиф продължи да събира парите, които хората в Египет и в Ханаан имаха, срещу зърното, което те купуваха.+ Тези пари Йосиф носеше в дома на фараона. 15 Така след време парите в Египет и в Ханаан свършиха и египтяните започнаха да идват при Йосиф и да молят: „Дай ни хляб!+ Защо да умрем пред тебе, понеже парите ни свършиха?“+ 16 Тогава Йосиф каза: „Ако нямате повече пари, дайте своя добитък и в замяна ще ви дам хляб!“ 17 И започнаха да довеждат добитъка си при Йосиф. И Йосиф им даваше хляб в замяна на техните коне, стада овце и кози, говеда и магарета.+ Той им даваше хляб в замяна на всичкия им добитък през цялата тази година.

18 Накрая годината изтече и хората пак идваха при него през следващата година и казваха: „Няма да крием от тебе, господарю, но и парите, и добитъка си вече дадохме на тебе.+ Нищо не остана, господарю, освен телата ни и земята ни.+ 19 Защо да умрем пред очите ти+ и земята ни да запустее? Купи ни заедно със земята ни в замяна на хляб+ и ние заедно със земята си ще станем роби на фараона! И ни дай семе, за да останем живи, вместо да умрем и земята ни да запустее!“+ 20 Така Йосиф купи цялата земя на египтяните за фараона,+ защото всеки египтянин продаде нивата си, понеже гладът ги беше притиснал жестоко. И земята стана собственост на фараона.

21 А хората от единия край на Египет до другия той пресели в градовете.+ 22 Само земята на жреците не купи,+ защото фараонът им даваше определени дялове и те се хранеха с дяловете, които фараонът им даваше.+ Затова не продадоха земята си.+ 23 Тогава Йосиф каза на хората: „Днес купувам и вас, и вашата земя за фараона. Ето ви семе, за да засеете земята.+ 24 Когато даде плод,+ ще дадете една пета от събраното на фараона,+ а четири части ще бъдат за вас за семе за нивите и за храна за вас и за онези, които живеят в къщите ви, и за децата ви.“+ 25 А те отговориха: „Ти ни спаси живота.+ Стига да намерим благоволение в очите ти, господарю, ще станем роби на фараона!“+ 26 И Йосиф издаде указ, според който и до днес от обработваемите земи на Египет на фараона му се полага една пета част от реколтата. Само земята на жреците, като отделна група, не стана собственост на фараона.+

27 И израилтяните живееха в Египет, в гесенската земя.+ Те се заселиха там, имаха голямо потомство и станаха много на брой.+ 28 А Яков живя в египетската земя седемнайсет години, така че годините на живота на Яков бяха общо сто четирийсет и седем.+

29 И времето Израил да умре наближи.+ Затова той извика сина си Йосиф и му каза: „Ако съм намерил благоволение в твоите очи, моля те, сложи ръката си под бедрото ми+ и прояви милост* и вярност към мене!+ Моля те, не ме погребвай в Египет!+ 30 Ето, аз отивам при бащите си.+ А ти ме изнеси от Египет и ме погреби в гроба им!“+ Йосиф отговори: „Ще направя както каза.“ 31 И Яков му каза: „Закълни ми се!“ И той му се закле.+ Тогава Израил се поклони над горния край на леглото.+