1 Солунци
2 Несъмнено и вие сами знаете, братя, че нашето посещение+ при вас не беше без резултат,+ 2 но след като във Филипи,+ както знаете, отначало пострадахме+ и към нас се отнесоха зле,+ ние събрахме смелост чрез нашия Бог да ви говорим+ сред голяма борба за Божията добра новина. 3 Защото призивът, който чувате от нас, не произхожда от заблуда или от нечисти подбуди+ и в него няма измама, 4 но тъй като бяхме проверени от Бога и се оказахме подходящи да ни бъде поверена+ добрата новина, ние говорим, за да сме угодни+ не на хората, а на Бога, който проверява сърцата ни.+
5 Наистина, както знаете, никога не сме изричали ласкателства,+ нито сме прикривали+ някаква алчност+ — Бог е свидетел! 6 Нито сме търсили слава от хора+ — от вас или от някого другиго, макар че като апостоли на Христос, бихме могли да ви обременим+ с големи разходи. 7 Точно обратното, ние бяхме нежни към вас като кърмеща майка, която се грижи+ за децата си. 8 И като изпитвахме нежна привързаност към вас,+ ни беше приятно да ви предадем не само Божията добра новина, но и своите души*,+ защото ви обикнахме.+
9 Братя, няма съмнение, че помните нашия труд и усилия. Защото като ви проповядвахме Божията добра новина, работехме+ ден и нощ, за да не обременим с големи разходи нито един от вас.+ 10 Вие сте свидетели, а също и Бог, за това колко лоялни, праведни и безупречни+ се оказахме спрямо вас, вярващите. 11 Също така знаете как постоянно подканяхме+ всеки един от вас, както баща+ децата си, утешавахме ви и ви увещавахме, 12 с цел да живеете*+ достойно за Бога, който ви призовава+ в своето царство+ и слава.
13 Затова и ние непрекъснато благодарим на Бога,+ защото когато получихте Божието слово,+ което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово,+ а като такова, каквото е наистина — словото на Бога, което действа и във вас, вярващите.+ 14 И вие, братя, започнахте да подражавате на Божиите сборове, които са в Юдея в единство с Христос Исус, понеже и вие започнахте да понасяте от сънародниците си същите страдания,+ които понасят и те от страна на юдеите, 15 които дори убиха Господаря Исус,+ както и пророците,+ а преследваха и нас.+ Нещо повече, те не са угодни на Бога, но са против интересите на всички хора, 16 понеже се опитват да ни пречат+ да говорим на хората от другите народи, та да бъдат спасени и те+ — и така винаги изпълват докрай мярката+ на своите грехове. Но най–после гневът му* идва върху тях.+
17 Що се отнася до нас, братя, когато за кратко бяхме откъснати от вас — само в присъствие, но не и в сърцето, — с огромно желание положихме много повече от обикновените усилия, за да видим лицата ви.+ 18 По тази причина един път и после още веднъж искахме да дойдем при вас, и по–точно аз, Павел, но Сатана ни препречи пътя. 19 Защото коя е нашата надежда или радост, или наградата*,+ за която ще ликуваме пред нашия Господар Исус при неговото присъствие*?+ Нима това не сте вие? 20 Да, вие сте нашата слава и радост.