1 Царе

17 И филистимците+ събраха войската си, за да воюват. Събраха се край Сохо,+ който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан между Сохо и Азика,+ в Ефес–дамим.+ 2 А Саул и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в долината Ила,+ и се наредиха в бойни редици против филистимците. 3 Филистимците стояха на планината, която беше от едната страна, а израилтяните — на планината, която беше от другата страна, като долината беше между тях.

4 И от стана на филистимците излезе един воин, който беше техен представител и се казваше Голиат,+ от Гет.+ Той беше висок шест лакътя и една педя*.+ 5 На главата си имаше меден шлем и беше облечен с медна броня, направена от застъпващи се плочици. Медната му броня+ тежеше пет хиляди сикъла*. 6 На краката си имаше медни наколенници, а на гърба си късо копие+ от мед. 7 Дървената дръжка на дългото му копие беше като кросно на тъкач,+ а желязното острие на това копие тежеше шестстотин сикъла*. И пред него вървеше воинът, който носеше големия му щит. 8 Тогава филистимецът застана срещу бойните редици на израилтяните+ и започна да вика към тях: „Защо сте излезли и сте се наредили в бойни редици? Аз излязох да се бия на страната на филистимците! А вие нали сте служители+ на Саул? Тогава изберете един мъж измежду вас и нека той дойде да се бие с мене! 9 Ако излезе срещу мене и ме повали, ние ще станем ваши служители. Но ако аз съм достоен негов противник и го поваля, тогава вие ще станете наши служители и ще ни служите.“+ 10 И филистимецът каза още: „Днес отправям предизвикателство+ към бойните редици на Израил. Дайте ми някого, с когото да се бия!“+

11 Когато чуха думите на филистимеца, Саул+ и всички израилтяни силно се изплашиха и се ужасиха.+

12 А Давид беше син на онзи ефратец+ от Витлеем в Юда, който се казваше Йесей и имаше осем синове.+ В дните на Саул този мъж вече беше остарял. 13 И ето, тримата най–големи синове на Йесей последваха Саул на бойното поле, за да воюват.+ Тези трима бяха Елиав,+ който беше първородният син, Авинадав,+ вторият син, и Сама,+ третият син. 14 Давид беше най–младият+ измежду братята си, а тримата най–големи братя последваха Саул.

15 И Давид ходеше при Саул, а после се връщаше, за да пасе овцете+ на баща си във Витлеем. 16 И всяка сутрин и всяка вечер, в продължение на четирийсет дни, филистимецът излизаше и заставаше на своето място.

17 И ето, един ден Йесей каза на своя син Давид: „Хайде, вземи за братята си тази ефа* печено зърно+ и тези десет хляба и бързо им ги занеси в стана! 18 А тези десет пити сирене* занеси на предводителя на техния отряд!+ Виж дали твоите братя са добре+ и ми донеси от тях нещо, по което да разбера, че са живи!“ 19 А по това време Саул, заедно с тях и с всички останали израилтяни, беше в долината Ила,+ на война срещу филистимците.+

20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете на пазача, взе нещата и тръгна, както му беше заповядал Йесей.+ Когато стигна до стана,+ войските излизаха на бойното поле+ с боен вик. 21 И израилтяните и филистимците започнаха да се нареждат едни срещу други в бойни редици. 22 А Давид остави това, което носеше,+ при пазача на вещите+ и изтича на бойното поле. Когато стигна там, той попита братята си как са.+

23 И докато говореше с тях, ето, представителят на филистимците, който се казваше Голиат+ и беше от Гет,+ излезе от бойните редици на филистимците и започна да казва същите думи, които казваше и преди,+ и Давид ги чу. 24 Като видяха този мъж, всички израилтяни побягнаха от него, изплашени до смърт.+ 25 И израилтяните казваха: „Видяхте ли онзи мъж, който излиза срещу нас? Той излиза, за да се надсмива+ над Израил. На онзи, който го повали, царят ще даде голямо богатство, ще му даде и своята дъщеря,+ а освен това и домът на баща му ще бъде освободен от данъци и повинност в Израил.“+

26 Тогава Давид попита мъжете, които стояха около него: „Какво ще се направи за мъжа, който повали този филистимец+ и премахне срама от Израил?+ Защото кой е този необрязан+ филистимец, та да се надсмива+ над войската на живия Бог?“+ 27 А хората му отговориха по същия начин: „Това ще се направи за мъжа, който го повали.“ 28 Но Елиав,+ неговият най–голям брат, чу какво говори Давид с мъжете. И гневът на Елиав пламна против него и Елиав каза на Давид:+ „Защо дойде тук? И на кого остави онези няколко овце в пустинята?+ Добре познавам дързостта ти и злината в сърцето ти!+ Дошъл си тук, за да видиш битката!“+ 29 Тогава Давид каза: „Какво толкова направих? Просто попитах!“+ 30 После той се обърна към другиго и зададе същия въпрос,+ а хората му отговориха по същия начин както преди.+

31 Когато се разчу какво каза Давид, това беше съобщено на Саул. Затова той го повика при себе си. 32 И Давид каза на Саул: „Нека никой да не се обезсърчава!+ Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“+ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш да се биеш с този филистимец,+ защото още си дете,+ а той е воин от младостта си!“ 34 А Давид каза на Саул: „Твоят служител стана пастир на овцете на баща си и когато дойде лъв+ — а също и една мечка — и отнесе овца от стадото, 35 аз тръгнах след него, ударих го+ и спасих овцата от устата му. А когато той се изправи срещу мене, го хванах за гърлото, повалих го и го убих. 36 Твоят служител уби и лъва, и мечката. Същото ще стане и с този необрязан филистимец,+ защото се надсмива+ над войската+ на живия Бог!“+ 37 После Давид каза още: „Йехова ме избави от лапите на лъва и от лапите на мечката и ще ме избави и от ръцете на този филистимец!“+ Тогава Саул каза на Давид: „Върви, и нека Йехова да бъде с тебе!“+

38 И Саул облече Давид в своите дрехи, сложи на главата му меден шлем и го облече с броня. 39 И Давид препаса меча върху дрехите и се опита да върви, но не успя, тъй като не беше свикнал с тези неща. Накрая Давид каза на Саул: „Не мога да вървя с тези неща, защото не съм свикнал с тях.“ И Давид ги свали от себе си.+ 40 После взе в ръка тоягата си и като си избра от речната долина пет много гладки камъка, ги сложи в пастирската си торбичка, която носеше със себе си. И с прашка+ в ръка тръгна към филистимеца.

41 И филистимецът се приближаваше все повече и повече към Давид, а пред него вървеше мъжът, който носеше големия щит. 42 И като видя Давид, филистимецът изпита презрение+ към него, защото той беше още дете,+ румен+ и красив.+ 43 И филистимецът каза на Давид: „Да не би да съм куче,+ та идваш срещу мене с тояга?“ И го прокле в името на своите богове.+ 44 После филистимецът каза още на Давид: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни!“+

45 А Давид отговори на филистимеца: „Ти идваш при мене с меч, с дълго копие и с късо копие,+ а аз идвам при тебе с името на Йехова, Богът на небесните войнства,+ Богът на войската на Израил, над когото ти се надсмиваш.+ 46 Днес Йехова ще те предаде в моите ръце+ и аз ще те убия и ще ти отсека главата! Днес ще дам на небесните птици и на земните зверове мъртвите тела на филистимските воини!+ И всички народи на земята ще знаят, че Израил има Бог!+ 47 И цялото това множество* ще разбере, че Йехова не спасява нито с меч, нито с копие,+ защото битката принадлежи на Йехова,+ и той ще ви предаде в нашите ръце!“+

48 И когато филистимецът тръгна напред, приближавайки се все повече и повече към Давид, Давид бързо се затича към бойното поле срещу филистимеца.+ 49 И като бръкна в торбичката си, Давид извади от нея един камък, хвърли го с прашката си и удари+ филистимеца в челото, така че камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.+ 50 Така, с прашка и камък, Давид се оказа по–силен от филистимеца и като удари филистимеца, го уби, без да има меч в ръката си.+ 51 И Давид продължи да тича, стигна до филистимеца и се надвеси над него. Тогава взе неговия меч,+ извади го от ножницата и погуби филистимеца, като му отряза главата.+ Щом видяха, че могъщият им воин умря, филистимците започнаха да бягат.+

52 Тогава израилтяните и мъжете от племето на Юда нададоха боен вик и тръгнаха да преследват+ филистимците до долината+ и чак до портите на Акарон.+ И смъртно ранените филистимци падаха по пътя, който идва от Саараим,+ чак до Гет и до Акарон. 53 След това синовете на Израил се върнаха от ожесточеното преследване на филистимците и разграбиха+ техния стан.

54 Тогава Давид взе главата+ на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в своя шатър.+

55 А когато видя как Давид излиза срещу филистимеца, Саул попита военачалника Авенир:+ „Авенире, чий+ син е този младеж?“+ А Авенир отговори: „Както е сигурно, че е жива душата ти, царю, изобщо не знам!“ 56 Тогава царят каза: „Разпитай чий син е този младеж!“ 57 И когато Давид се върна, след като уби филистимеца, Авенир го взе със себе си и го доведе при Саул. А Давид държеше главата+ на филистимеца в ръката си. 58 И Саул го попита: „Чий син си, момче?“ А Давид отговори: „Аз съм син на твоя служител Йесей,+ който е от Витлеем.“+