Второзаконие

9 Чуй, Израиле! Днес преминаваш река Йордан,+ за да отидеш и да завладееш народи, които са по–големи и по–силни от тебе,+ големи градове, чиито крепостни стени стигат до небесата,+ 2 силни и високи хора, енакимците,+ които познаваш и за които си чувал да се казва: ‘Кой може да устои пред синовете на Енак?’ 3 Но ти знаеш, че Йехова, твоят Бог, върви пред тебе.+ Той е поглъщащ всичко огън.+ Той ще ги унищожи,+ ще ги покори пред тебе. Завладей ги и бързо ги унищожи, точно както ти казва Йехова.+

4 Когато Йехова, твоят Бог, ги изгони пред тебе, не казвай в сърцето си ‘Заради това че съм праведен, Йехова ме доведе да завладея тази земя’,+ понеже Йехова изгонва тези народи пред тебе заради злите им дела.+ 5 Не заради своята праведност+ или заради честността на своето сърце+ ще влезеш в тяхната земя, за да я завладееш. Всъщност Йехова, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе заради злите им дела+ и за да изпълни обещанието, което Йехова чрез клетва даде на прадедите ти Авраам,+ Исаак+ и Яков.+ 6 Затова знай, че не заради праведността ти Йехова, твоят Бог, ти дава тази добра земя, за да я завладееш, понеже ти си непокорен народ*.+

7 Помни и никога не забравяй как разгневяваше своя Бог, Йехова, в пустинята.+ От деня, в който излязохте от Египет, докато стигнахте на това място, вие постоянно се бунтувахте срещу Йехова.+ 8 Дори при Хорив вие предизвикахте гнева на Йехова и Йехова толкова се разгневи срещу вас, че поиска да ви унищожи.+ 9 Когато се изкачих на планината, за да получа каменните плочи,+ плочите на договора, който Йехова беше сключил с вас,+ и останах на планината четирийсет дни и четирийсет нощи,+ без да ям хляб и да пия вода, 10 Йехова ми даде двете каменни плочи, върху които беше писал Божият пръст,+ и те съдържаха всички думи, които Йехова ви беше казал изсред огъня на планината в деня, когато бяхте събрани там.+ 11 И като изминаха четирийсет дни и четирийсет нощи, Йехова ми даде двете каменни плочи, плочите на договора,+ 12 и Йехова ми каза: ‘Върви, слез бързо долу, защото хората, които изведе от Египет, постъпиха пагубно.+ Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах да следват. Направиха си излято изображение.’+ 13 Освен това Йехова ми каза следното: ‘Очите ми са върху този народ и виждам, че той е непокорен народ*.+ 14 Остави ме да ги унищожа+ и да залича името им под небесата,+ и нека направя от тебе народ, който да е по–могъщ и по–многоброен от тях.’+

15 Тогава се обърнах и слязох от планината, докато планината беше в пламъци,+ и в ръцете си държах двете плочи на договора.+ 16 И като погледнах, видях, че сте извършили грях срещу своя Бог, Йехова! Бяхте си направили излято теле.+ Бързо се бяхте отклонили от пътя, който Йехова ви беше заповядал да следвате.+ 17 И както държах двете плочи в двете си ръце, ги хвърлих на земята и ги счупих на парчета пред очите ви.+ 18 И както първия път, паднах по очи пред Йехова и останах пред него четирийсет дни и четирийсет нощи. Не ядох хляб и не пих вода+ заради всичките ви грехове и злото, което бяхте извършили в очите на Йехова, нанасяйки му оскърбление.+ 19 Защото бях изплашен от пламтящия гняв на Йехова, който толкова силно се разгневи срещу вас, че поиска да ви унищожи.+ Но Йехова и този път чу думите ми.+

20 И на Аарон Йехова се разгневи толкова силно, че поиска да го унищожи,+ но тогава аз се помолих усърдно+ за Аарон. 21 И взех телето,+ делото на вашия грях, изгорих го, строших го и го стрих напълно, така че стана на ситен прах, след което хвърлих праха му в потока, слизащ от планината.+

22 Вие предизвикахте гнева на Йехова+ и при Тавера,+ при Маса+ и при Киврот–атаава.+ 23 А когато Йехова ви изпрати от Кадис–варни,+ като ви каза ‘Вървете и завладейте земята, която ви давам!’, вие се разбунтувахте срещу заповедта на Йехова, вашият Бог,+ не проявихте вяра+ в него и не послушахте гласа му.+ 24 Откакто ви познавам, вие постоянно се бунтувате срещу Йехова.+

25 Затова паднах по очи пред Йехова и останах пред него четирийсет дни и четирийсет нощи.+ Направих това, защото Йехова възнамеряваше да ви унищожи.+ 26 И започнах усърдно да се моля+ на Йехова с думите: ‘Върховни господарю Йехова, недей да унищожаваш своя народ и своето притежание,+ което ти във величието си откупи и изведе от Египет+ със силна ръка.+ 27 Спомни си за своите служители Авраам, Исаак и Яков.+ Не обръщай внимание на упорството на тези хора, на техните зли дела и на техния грях,+ 28 да не би в земята,+ от която ни изведе, да кажат: „Понеже Йехова не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги заведе в пустинята, за да ги погуби там.“+ 29 Все пак те са твоят народ, твоето притежание,+ и тях ти изведе с голямата си сила и могъщата си десница.’+