Исаия
37 Щом чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище+ и отиде в дома на Йехова.+ 2 После изпрати управителя на двореца Елиаким,+ секретаря Шевна+ и старейшините измежду свещениците,+ всички покрити с вретище, при пророк Исаия,+ синът на Амос.+ 3 И те му казаха: „Това казва Езекия: ‘Този ден е ден на бедствие,+ на укор и на презрителни подигравки,+ защото настъпи времето синовете да се родят, но няма сила за това.+ 4 Може би Йехова, твоят Бог, ще чуе думите на рапсака*,+ когото царят на Асирия, неговият господар, изпрати, за да се присмива+ на живия Бог, и Йехова, твоят Бог, ще му потърси сметка за думите, които чу.+ Помоли се+ сега за остатъка, който все още е жив!’“+
5 А когато служителите на цар Езекия отидоха при Исаия,+ 6 той им каза: „Предайте на своя господар: ‘Това казва Йехова:+ „Не се плаши+ от думите, които чу и с които служителите+ на асирийския цар ме хулиха. 7 Ето, ще го смутя*,+ той ще чуе известие+ и ще се върне в земята си. Ще направя така, че да загине от меч в собствената си земя.“’“+
8 И като чу, че асирийският цар се е оттеглил от Лахис,+ рапсакът+ се върна при него и видя, че той воюва срещу Ливна.+ 9 И когато асирийският цар чу, че етиопският цар Тирак+ е дошъл да воюва против него, изпрати пратеници+ при Езекия, като им нареди: 10 „Кажете следното на Езекия, царят на Юда: ‘Не позволявай на своя Бог, на когото се уповаваш, да те измами+ с думите: „Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар!“+ 11 Ето, ти самият чу какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги обрекоха на унищожение.+ А нима ти ще се избавиш?+ 12 Дали боговете+ на народите, които моите прадеди унищожиха, ги избавиха?+ Избавиха ли се Гозан,+ Харан,+ Ресеф и синовете на Едем,+ които бяха в Тел–асар? 13 Къде е царят на Емат,+ царят на Арпад,+ царете на градовете Сефаруим,+ Ена и Ава?’“+
14 Тогава Езекия взе писмото, което му донесоха пратениците, и го прочете,+ след което отиде в дома на Йехова и го разгъна пред Йехова.+ 15 И Езекия се помоли на Йехова+ с думите: 16 „О, Йехова, Боже на небесните войнства, Боже на Израил,+ който седиш над херувимите*! Ти си единственият истински Бог на всички царства на земята.+ Ти създаде небето и земята.+ 17 О, Йехова, чуй ме, послушай ме!+ Отвори очите си,+ Йехова, и виж, чуй всичките думи на Сенахирим,+ които той изпрати, за да се присмива на живия Бог!+ 18 Вярно е, Йехова, че царете на Асирия опустошиха всички земи, както и собствената си земя,+ 19 и хвърлиха боговете им в огън,+ защото те не бяха богове,+ а дело на човешки ръце,+ дърво и камък. Затова ги унищожиха.+ 20 И сега, Йехова, Боже наш,+ спаси ни от неговите ръце,+ за да знаят всички царства на земята, че ти, Йехова, си единственият Бог!“+
21 Тогава Исаия, синът на Амос, изпрати хора да предадат на Езекия: „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Понеже ми се помоли заради Сенахирим, царят на Асирия,+ 22 това са думите, които Йехова изрече против него:
„Девицата, дъщерята на Сион, те презира и ти се присмива.+
Дъщерята на Йерусалим клати глава зад тебе.+
23 На кого се присмиваш+ и кого хулиш?+
Против кого издигаш гласа си+
и против кого вдигаш очите си?+
Против Светия Бог на Израил!+
24 Чрез служителите си се присмиваш на Йехова и казваш:+
‘С множеството си бойни колесници+
ще се изкача високо в планините,+
в най–отдалечените части на Ливан,+
ще изсека високите му кедри, красивите му хвойни.+
Ще отида на най–високия му връх, в неговата прекрасна гора.+
26 Нима не си чул,+ че още от древността възнамерявам да направя това?+
Замислил съм го още от древни времена+ и сега ще го направя.+
Ти ще опустошиш укрепените градове и ще ги превърнеш в купчина развалини.+
27 Жителите им ще станат безсилни,+
ще изпитват ужас и срам.+
Ще бъдат като растенията в полето и като крехката зелена трева,+
като тревата по покривите+ и по нивите*, изгорена от източния вятър.+
28 Знам добре кога седиш спокойно,+ знам всичко, което правиш,+
и как се гневиш против мене,+
29 защото твоят гняв против мене+ и твоят рев стигнаха до ушите ми.+
Ще закача куката си за носа ти, ще сложа юздите си в устата ти+
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“+
30 А това ще бъде знак за тебе: Тази година ще ядете онова, което израсне от разпилените зърна,+ догодина ще ядете зърното, което израсне само, но през третата година сейте и жънете, насадете лозя и яжте плода им.+ 31 Преживелите от дома на Юда, онези, които останат,+ ще пуснат корени надълбоко и ще дават плод нависоко,+ 32 защото от Йерусалим ще излезе остатък+ и от планината Сион ще излязат преживелите.+ Пламенността на Йехова, Богът на небесните войнства, ще направи това.+
33 Затова ето какво казва Йехова за асирийския цар:+ „Той няма да влезе в този град,+ няма да хвърли стрела в него, няма да дойде с щит срещу него, нито ще издигне насип за обсада.“’+
34 ‘Ще се върне по пътя, по който е дошъл, и в този град няма да влезе — казва Йехова.+ — 35 Аз ще защитя+ града и ще го спася заради себе си+ и заради служителя си Давид.’“+
36 Тогава ангелът+ на Йехова излезе и уби сто осемдесет и пет хиляди души от стана на асирийците.+ И когато хората станаха рано сутринта, ето, навсякъде около тях имаше само трупове.+ 37 След това Сенахирим,+ царят на Асирия, се оттегли,+ върна се в Ниневия+ и остана там. 38 И веднъж, когато се покланяше в храма на своя бог+ Нисрох,+ синовете му Адрамелех и Сарецер го убиха с меч+ и избягаха в араратската земя.+ А вместо него започна да царува неговият син Есар–адон.+