Йов
4 И теманецът Елифаз+ проговори, като каза:
2 „Ако някой се опита да ти каже нещо, дали това ще ти натежи?
Но кой може да удържи думите?
5 Но сега дойде твоят ред и ти остана без сили.
Самият ти си засегнат и затова си в смут.
6 Нима увереността ти не се обляга на твоя страх от Бога?
Нима надеждата ти не се крепи на неопетнеността*+ на твоите пътища?
7 Моля те, помисли: Кой някога е бил унищожен невинен?
И къде се е случвало да бъде погубен праведният?+
10 Лъвът реве силно и гласът на младия лъв се чува надалече,
но дори и на младите лъвове им се чупят зъбите.
11 Лъвът умира, когато няма плячка,
и малките лъвчета биват разпръснати.
12 До мене тайно достигна слово
и ухото ми чу как то беше прошепнато+
13 сред тревогите от нощните видения,
когато хората спят дълбоко.
14 Обзе ме ужас, разтреперих се
и всичките ми кости се изпълниха със страх.
15 Над лицето ми премина дух
и космите по тялото ми настръхнаха.
16 Той застана неподвижно,
но не разпознах лика му.
Пред очите ми имаше някакъв образ.
И в тишината чух глас:
17 ‘Може ли смъртният човек да е по–справедлив от Бога?
Може ли човекът да е по–чист от своя Творец?’
19 Тогава как ли гледа на онези, които обитават къщи от глина,
чиито основи са в пръстта!+
Те биват смачквани по–бързо и от молец.
20 От сутринта до вечерта те стават на прах,
умират завинаги и никой не забелязва това.
21 Нима въжето им не е измъкнато от тях като от рухнал шатър?
Те умират поради липсата на мъдрост.