Неемия

4 И когато чу, че възстановяваме стената, Санавалат+ се разгневи,+ изпита силно недоволство и започна да се присмива+ на юдеите. 2 И каза пред своите братя+ и пред самарийската войска: „Какво правят тези жалки юдеи? Нима смятат, че ще успеят? Нима ще принасят жертви?+ Ще завършат ли всичко в един ден? Ще съживят ли изгорелите камъни от купищата прах?“+

3 А амонецът+ Товия,+ който беше до него, каза: „Нека си строят! И лисица+ да се качи отгоре, ще събори каменната им стена.“

4 Боже наш, чуй+ как се отнасят с презрение към нас!+ Върни техните укори+ върху главата им, предай ги на разграбване и нека станат пленници в чужда земя. 5 Не покривай тяхното прегрешение+ и нека грехът им не бъде заличен пред тебе, защото те оскърбиха строителите.

6 И така продължихме да градим стената, докато не я затворихме цялата до половината от височината ѝ, а народът работеше от сърце.+

7 Като чуха, че поправянето на стените на Йерусалим напредва и че празнините вече се запълват, Санавалат,+ Товия,+ арабите,+ амонците+ и жителите на Азот+ много се разгневиха. 8 И всички заедно се наговориха+ да дойдат, за да воюват против Йерусалим и да ни пречат. 9 Но ние се молехме+ на своя Бог и поставяхме стражи през деня и през нощта, за да се защитим от тях.

10 И юдеите започнаха да говорят: „Силата на носачите+ отслабна, а отпадъците са много,+ затова не можем повече да градим стената.“

11 Освен това нашите противници казваха: „Без да усетят+ и да ни видят, ние ще дойдем сред тях. Ще ги убием и ще спрем работата.“

12 И когато идваха юдеите, които живееха близо до тях, те ни казваха по десет пъти: „Враговете ще дойдат от всичките места, където живеем, местата, където и вие ще се върнете.“

13 Затова поставих стражи по най–ниските и откритите места зад стената. Поставих хората според техните семейства, с мечове,+ копия+ и лъкове. 14 И щом видях, че се страхуват, веднага станах и казах на знатните мъже,+ на наместниците+ и на останалите хора: „Не се плашете+ от тях! Помнете Йехова, великият+ Бог, който вдъхва страх,+ и се бийте за братята си,+ за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.“

15 Когато враговете ни чуха, че сме разбрали за техния заговор и че истинският Бог е осуетил намеренията им,+ всички ние се върнахме при стената, всеки към работата си. 16 И така, от този ден половината от младите мъже, които бяха при мене,+ вършеха работата, а другата половина, облечени в брони, държаха копия, щитове и лъкове.+ А князете+ стояха зад целия дом на Юда и го подкрепяха. 17 Онези, които градяха стената, и онези, които носеха товарите, с едната ръка работеха, а с другата+ държаха копие.+ 18 И всеки от строителите беше препасал меча си на хълбока+ и така градеше,+ а до мене стоеше онзи, който надуваше рога.+

19 И казах на знатните мъже, на наместниците+ и на останалите хора: „Работата е много голяма и ние сме разпръснати по стената, далече един от друг. 20 Затова където чуете звука на рога, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас.“+

21 Докато половината от нас работеха, другата половина държаха копия, от ранни зори до изгряването на звездите. 22 Тогава казах още на хората: „Нека всеки заедно със слугата си остава да нощува в Йерусалим+ — през нощта да ни пазят, а през деня да работят.“ 23 А аз,+ братята ми,+ слугите ми+ и стражите,+ които ме придружаваха, не събличахме дрехите си и всеки държеше копие+ в дясната си ръка.