Числа

11 И ето, израилтяните започнаха да се оплакват пред Йехова от злочестината си.+ Когато Йехова чу това, гневът му се разпали и огън от Йехова пламна срещу тях и погълна някои от тях в края на стана.+ 2 И израилтяните извикаха за помощ към Моисей. Тогава той се помоли усърдно на Йехова+ и огънят угасна. 3 И това място беше наречено Тавера*,+ защото там срещу тях беше пламнал огън от Йехова.

4 И множеството хора от други народности,+ живеещи сред израилтяните, започнаха да изразяват себелюбиво желание за различни храни+ и синовете на Израил също започнаха да плачат отново и да повтарят: „Кой ще ни даде месо за ядене?+ 5 О, колко добре си спомняме рибата, която ядяхме даром+ в Египет, и краставиците, дините, праза, лука и чесъна! 6 А сега душите ни са изсъхнали. Очите ни не виждат нищо друго освен тази манна!“+

7 А манната+ беше като кориандрово семе+ и на външен вид изглеждаше като бделий*.+ 8 Хората ходеха наоколо и я събираха,+ после я мелеха в ръчни мелници или я счукваха в хаван и я варяха в котли+ или правеха от нея питки. На вкус манната беше подобна на сладък кравай, замесен с маслиново масло.+ 9 През нощта, когато върху стана падаше роса, заедно с нея падаше и манната.+

10 И Моисей чу как хората плачеха, всеки в своето семейство, при входа на шатъра си. И Йехова пламна от силен гняв,+ а и в очите на Моисей това беше нещо лошо.+ 11 Тогава Моисей каза на Йехова: „Защо причиняваш това зло на служителя си? Защо не намерих благоволение в очите ти, а вместо това постави товара на целия този народ върху мене?+ 12 Нима аз дадох живот на целия този народ? Нима аз родих всички тези хора, та сега ми казваш ‘Носи ги в прегръдките си,+ както онзи, който се грижи за кърмаче, го носи в прегръдките си’,+ в земята, която обеща чрез клетва на техните прадеди?+ 13 Откъде да взема месо, та да го дам на всички тези хора? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем!’ 14 Не мога сам да нося всички тези хора, те са прекалено тежък товар за мене!+ 15 Щом ще постъпваш така с мене, то ако съм намерил благоволение в твоите очи, моля те, по–добре ме убий веднага,+ за да не гледам нещастието си!“

16 Тогава Йехова каза на Моисей: „Избери седемдесет от старейшините на Израил,+ за които знаеш, че са старейшини и управители сред израилтяните.+ Доведи ги при шатъра на събранието и нека те застанат там заедно с тебе. 17 И аз ще сляза+ и ще говоря с тебе там.+ И ще взема малко от духа,+ който е върху тебе, и ще го поставя върху тях. И те ще ти помагат да носиш товара на този народ, за да не си принуден да го носиш сам.+ 18 А на хората кажи: ‘Осветете се за утре,+ защото ще имате месо за ядене, понеже плакахте пред Йехова,+ като казвахте: „Кой ще ни даде месо да ядем? Понеже ни беше добре в Египет.“+ И Йехова ще ви даде месо и вие ще ядете това месо.+ 19 Ще го ядете не само един или два дни, нито пет, десет или двайсет дни, 20 но най–малко месец, докато не започне да ви излиза през носа и не започне да ви се повдига от него.+ Защото вие отхвърлихте Йехова, който е между вас, и започнахте да плачете пред него с думите: „Защо трябваше да напускаме Египет?“’“+

21 Тогава Моисей каза: „Израилтяните, сред които съм аз, са шестстотин хиляди мъже+ пешаци, а ти, ти казваш: ‘Ще им дам месо и те ще го ядат цял месец!’ 22 Да не би да бъдат заклани стада овце и стада говеда, та да има достатъчно за тях?+ Или ще бъде изловена всичката риба в морето, та да има достатъчно за тях?“

23 Тогава Йехова каза на Моисей: „Нима ръката на Йехова е прекалено къса?+ Сега ще видиш дали ще се изпълни това, което казах!“+

24 След това Моисей излезе и каза на израилтяните думите на Йехова. И събра седемдесет мъже от старейшините на израилтяните и ги накара да застанат около шатъра.+ 25 Тогава Йехова слезе в един облак+ и говори с Моисей,+ и като взе от духа,+ който беше върху него, го постави върху всеки един от седемдесетте старейшини. И веднага щом духът застана върху тях, те започнаха да се държат като пророци. Но после престанаха.+

26 А двама от мъжете бяха останали в стана. Единият от тях се казваше Елдад, а другият Модад. И духът застана и върху тях, защото те бяха измежду записаните, но не бяха отишли при шатъра. Така че те започнаха да се държат като пророци в стана. 27 И един млад мъж отиде тичешком при Моисей и му съобщи следното: „Елдад и Модад се държат като пророци в стана!“ 28 Тогава Исус*, синът на Нави, който беше служител+ на Моисей още от младите си години, отговори с думите: „Моисей, господарю мой, забрани им това!“+ 29 Но Моисей му каза: „Нима ревнуваш заради мене? Недей! Бих искал всички хора от народа на Йехова да са пророци, защото тогава Йехова ще е поставил духа си върху тях!“+ 30 След това Моисей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

31 И Йехова изпрати силен вятър,+ който започна да докарва пъдпъдъци откъм морето+ и да ги спуска над стана, на един ден път разстояние в едната посока и на един ден път разстояние в другата посока, навсякъде около стана, на височина около два лакътя над земята. 32 И през целия този ден, през цялата нощ и през целия следващ ден хората събираха пъдпъдъци. Онзи, който беше събрал най–малко, беше събрал десет хомера.+ И хората ги разпростираха навсякъде около стана. 33 Но месото още беше между зъбите им,+ още не го бяха сдъвкали, когато гневът на Йехова пламна+ срещу израилтяните и Йехова унищожи много от тях.+

34 Това място беше наречено Киврот–атаава*,+ защото там бяха погребани онези хора, които бяха проявили себелюбиво желание за храна.+ 35 От Киврот–атаава израилтяните потеглиха към Асирот и в Асирот спряха на стан.+