Исаия
41 „Мълчете и ме слушайте, острови*!+ Нека народите+ придобият отново сили! Нека се приближат+ и говорят! Съберете се при мене за съд!+
2 Кой е призовал онзи, който идва от изток?+ Кой го е повикал с праведност при себе си*, за да му даде народи, както и власт да покори царе?+ Кой ги е предал на неговия меч, за да ги разпръсне като прах, и на неговия лък, за да ги разпилее като слама?+ 3 Кой ги преследваше и вървеше спокойно по пътя, по който никога не беше ходил? 4 Кой е направил+ това и кой го е извършил? Кой призовава поколенията от самото начало?+
Аз, Йехова, съм Първият.+ И спрямо последните ще бъда същият.“+
5 Островите+ се изплашиха от онова, което видяха. Краищата на земята се разтрепериха.+ Народите се събират и идват. 6 Всеки помага на ближния си и казва на брат си: „Бъди силен!“+ 7 Дърводелецът насърчава златаря.+ Онзи, който изглажда метала с ковашки чук, насърчава онзи, който работи на наковалнята, като казва за спойката: „Добра е.“ Накрая заковават идола с гвоздеи, за да не се поклаща.+
8 „А ти, Израиле, си моят служител,+ ти, Якове, си моят избраник,+ потомство на приятеля+ ми Авраам.+ 9 Взех те от краищата на земята+ и те повиках от далечните ѝ места.+ Казах ти: ‘Ти си моят служител.+ Аз те избрах+ и не те отхвърлих.+ 10 Не се страхувай, защото съм с тебе!+ Не се оглеждай изплашено, защото аз съм твоят Бог!+ Ще те укрепя+ и ще ти помогна!+ Ще те подкрепям с праведната+ си десница!’+
11 Ето, всички, които изпитват гняв към тебе, ще бъдат посрамени и унизени.+ Онези, които се карат с тебе, ще се превърнат в нищо и ще загинат.+ 12 Ще търсиш онези, които се борят против тебе, но няма да ги намериш.+ Онези, които воюват против тебе, ще се превърнат в нищо,+ сякаш никога не са съществували. 13 Защото аз, Йехова, твоят Бог, те държа за дясната ръка+ и ти казвам: ‘Не се страхувай,+ ще ти помогна!’+
14 Не се страхувай, червею+ Якове, народе на Израил,+ ще ти помогна! — казва Йехова, твоят Изкупител,+ Светият Бог на Израил. — 15 Ето, направих те да бъдеш като диканя,+ като нова диканя, остра и назъбена. Ще тъпчеш и ще трошиш планините, а хълмовете ще превръщаш в плява.+ 16 Ще ги вееш+ и вятърът ще ги отнесе,+ вихърът ще ги разпръсне.+ А ти ще се радваш заради Йехова.+ Ще се хвалиш със Светия Бог на Израил.“+
17 „Угнетените и бедните търсят вода,+ но няма. Езикът им пресъхна от жажда.+ Аз, Йехова, ще им отговоря.+ Аз, Богът на Израил, няма да ги изоставя.+ 18 Върху голите хълмове ще отворя реки, а сред долините — извори.+ Ще превърна пустинята в езеро и безводната земя — във водни извори.+ 19 В пустинята ще посадя кедър, акация, мирта и маслодайно дърво.+ В пустинната равнина ще посадя заедно хвойна, ясен и кипарис,+ 20 за да могат всички хора да видят, да знаят, да обърнат внимание и да разберат, че ръката на Йехова е направила това, че Светият Бог на Израил е създал това.“+
21 „Представете съдебния си спор!+ — казва Йехова. — Приведете доказателствата си!+ — казва Царят на Яков.+ — 22 Приведете ги и ни кажете какво ще се случи! Кажете ни какво беше в началото, за да размишляваме за това и да знаем какво ще донесе бъдещето. Изявете ни какво ще се случи!+ 23 Кажете ни какво ще стане после, за да знаем, че сте богове.+ Направете нещо добро или зло, за да се вгледаме всички в него и да го видим.+ 24 Ето, вие сякаш не съществувате и делата ви са нищо.+ Всеки, който ви избира, е отвратителен.+
25 Призовах един, който идва от север, и той ще дойде.+ От изток+ ще извика името ми. Ще стъпче наместниците като глина,+ както грънчарят тъпче влажната глина.
26 Кой е казал нещо от самото начало, та да го знаем, или от древността, та да кажем ‘Прав е’?+ Наистина, няма кой да каже такова нещо, няма кой да го изяви, няма кой да чуе вашите думи.“+
27 Аз съм първият и казвам на Сион: „Ето, те са тук!“+ Ще изпратя на Йерусалим някого, който ще донесе добра новина.+
28 Гледах, но нямаше никого. Сред тях нямаше нито един, който да даде съвет.+ Питах ги и чаках да отговорят. 29 Ето, всички те сякаш не съществуват. Делата им са нищо. Излетите им изображения са вятър, нищожни са.+