Естир

7 Царят и Аман+ дойдоха на угощението при царица Естир. 2 На втория ден, по време на угощението, когато се пиеше вино, царят каза на Естир:+ „Каква е молбата ти,+ царице Естир? Тя ще бъде изпълнена!+ Какво е желанието ти? Ако поискаш, дори и половината от царството+ ще ти бъде дадена!“ 3 Тогава царица Естир в отговор каза: „Царю, ако съм придобила благоволение в твоите очи и ако това е волята на царя, нека сега, когато изричам желанието си и отправям молбата си, ми бъде подарен моят живот*+ и животът на народа ми.+ 4 Защото аз и народът ми бяхме продадени,+ за да бъдем унищожени, убити и премахнати.+ Ако бяхме продадени като роби+ и робини, щях да си замълча. Това бедствие обаче не бива да се допуска, понеже и царят ще понесе загуба!“

5 И цар Асуир попита царица Естир: „Кой е този,+ който е дръзнал+ да направи това, и къде е той?“ 6 А Естир отговори: „Този враг+ и неприятел+ е злият Аман!“

И Аман се уплаши много+ от царя и царицата. 7 Тогава царят пламна от ярост+ и напусна угощението с вино, и отиде в градината на двореца. А Аман се изправи, за да моли царица Естир за своя живот*,+ защото разбра, че царят беше решил нещо лошо против него.+ 8 И когато царят се върна от градината и влезе в двореца, където беше угощението с вино,+ завари Аман върху дивана,+ на който беше Естир. И царят извика: „Нима и царицата ще бъде изнасилена, докато аз съм в двореца?“ Щом тези думи излязоха от устата на царя,+ служителите му покриха лицето на Аман. 9 И Арвона,+ един от придворните служители+ на царя, каза: „Ето, пред дома си Аман издигна стълб,+ висок петдесет лакътя*, за Мардохей, който беше направил добро на царя.“+ Тогава царят заповяда: „Провесете самия него там!“+ 10 И провесиха Аман на стълба,+ който той беше издигнал за Мардохей.+ И яростта на царя утихна.