Марко

4 И той отново започна да поучава край езерото.+ Около него се събра много голямо множество и затова той се качи на една лодка в езерото и се отдалечи малко от брега, а хората бяха на брега на езерото.+ 2 Тогава започна да ги учи на много неща, като използваше притчи.+ И като ги учеше, им казваше:+ 3 „Слушайте! Един сеяч излезе на сеитба.+ 4 И като сееше, част от семената паднаха покрай пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха.+ 5 Други паднаха на каменисто място, където почвата беше плитка, и веднага поникнаха, защото им липсваше дълбока почва.+ 6 Но когато слънцето се издигна, изгоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.+ 7 А трети паднаха сред тръните и тръните избуяха и ги задушиха, и семената не дадоха плод.+ 8 Четвърти пък паднаха върху добра почва+ и като пораснаха и станаха големи, започнаха да дават плод — едни трийсет пъти повече от посятото, други шейсет, трети сто.“+ 9 И той добави: „Който има уши да слуша, нека слуша.“+

10 И като остана сам, онези, които заедно с дванайсетте бяха край него, го попитаха за притчите.+ 11 И той им каза: „На вас е дадено да разберете свещената тайна+ на Божието царство, но на останалите всичко се дава чрез притчи,+ 12 та макар че гледат, да гледат и да не виждат, и макар че слушат, да слушат и да не разбират какво означава казаното, нито да се променят и да им бъде простено.“+ 13 Каза им още: „Ако не ви е ясна тази притча, как тогава ще разберете всички останали притчи?

14 Сеячът сее словото.+ 15 А семената покрай пътя, където е посято словото, са хората, които го чуват, но веднага идва Сатана+ и отнася словото, засято в тях.+ 16 Така и онези, посети на каменисти места, са хората, които веднага щом чуят словото, го приемат с радост,+ 17 но нямат свой корен и макар че остават за известно време, веднага щом възникнат трудности или преследване заради словото, отпадат от вярата.+ 18 Има и други, посетите сред тръните. Те са хората, които чуват словото,+ 19 но грижите+ на тази система* и измамливата сила на богатството,+ а също и желанието+ за всички други неща нахлуват в сърцата им, задушават словото и то става безплодно.+ 20 И накрая, онези, които са посети в добра почва, са хората, които чуват словото и охотно го приемат, и дават плод трийсет, шейсет и сто пъти повече от посятото.“+

21 И той продължи с думите: „Светилник не се изнася, за да бъде поставен под коша* или под леглото, нали? Не е ли така, че се изнася, за да бъде сложен на поставка?+ 22 Защото каквото е пазено тайно, накрая ще бъде разкрито, и каквото е скривано грижливо, накрая ще излезе наяве.+ 23 Който има уши да слуша, нека слуша.“+

24 И им каза още: „Вземете под внимание това, което чувате.+ С каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас,+ и още ще ви се прибави.+ 25 Защото който има, още ще му се даде, а който няма, ще му се вземе дори онова, което има.“+

26 И той продължи с думите: „При Божието царство е така, както при един човек, който засява семе в земята,+ 27 през нощта спи, а на сутринта става, и семето покълва и израства голямо, а той не знае как става това.+ 28 Земята сама дава плод постепенно — първо стръкчето, после стъблото с класа и накрая узрялото зърно в класа. 29 Но веднага щом плодът узрее, човекът започва да жъне със сърпа си, защото е време за жетва.“

30 Каза им още: „С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го опишем?+ 31 То е като синапено зрънце, което при засяването си в земята е най–малкото от всички семена, които съществуват на земята.+ 32 Но след като е засято, пораства и става по–голямо от всички други градински растения, и клоните му стават големи,+ така че небесните птици+ могат да се заселят под сянката му.“+

33 И с много подобни притчи+ той им говореше словото, доколкото можеха да разберат. 34 Винаги им говореше с притчи, но насаме обясняваше всичко на учениците си.+

35 И на същия ден, когато настъпи вечерта, той им каза: „Да отидем на другия бряг.“+ 36 И след като пуснаха хората да си отидат, те го взеха със себе си в лодката. А там имаше и други лодки.+ 37 И изведнъж излезе много силна буря и вълните непрестанно заливаха лодката, така че тя едва не потъна.+ 38 А той беше на кърмата и спеше върху една възглавница. Тогава те го събудиха и му казаха: „Учителю, нима ти е все едно, че загиваме?“+ 39 И той стана, смъмри вятъра и каза на езерото: „Тихо! Спри!“+ И вятърът утихна, и настъпи голяма тишина.+ 40 А той им каза: „Защо се страхувате? Още ли нямате вяра?“ 41 Тях обаче ги обзе силен страх и си говореха един на друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“+