Исаия
57 Праведният загива,+ но никой не взема това присърце.+ Милостивите хора* умират+ и никой не разбира, че праведният умира поради злото.+ 2 Той си отива в мир.+ Всички, които не се отклоняват от правия път,+ ще намерят почивка+ в гроба*.+
3 „Приближете се вие,+ синове на гадателка,+ потомство на прелюбодеец и на блудница!+ 4 На кого се подигравате?+ Срещу кого отваряте широко устата си и на кого плезите език?+ Нима не сте деца на престъпление, потомство на лъжа,+ 5 вие, които се отдавате на страстта между големите дървета,+ под всяко клонесто дърво,+ и убивате децата в речните долини между скалите?+
6 Твоето* наследство са гладките камъни на речната долина.+ Те са жребият, който ти се падна.+ На тях изливаше приноса си за изливане+ и на тях принасяше дар. Нима трябва да се утешавам с тези неща?+ 7 Ти постави леглото си на висока и издигната планина+ и отиваше там да принасяш жертви.+ 8 А зад вратата и нейните стълбове постави своя знак за напомняне.+ Защото ти се разголи далече от мене, ходеше там и разшири леглото си.+ Заради собствените си желания сключи договор с тях. Обичаше да лягаш в леглото си с тях.+ Гледаше мъжкия орган. 9 Слизаше при Мелех с маслиново масло и правеше много благоуханни масла.+ Изпращаше далече пратениците си и падна ниско, чак до гроба*.+ 10 Ти се умори от дългото си лутане.+ Не каза: ‘Всичко е напразно!’ Възстанови силите си+ и затова не се разболя.+
11 От кого се изплаши и изпита страх,+ та започна да лъжеш?+ Но за мене не си спомни+ и нищо не взе присърце.+ Нима не мълчах и не криех делата ти?+ Затова ти не се боеше от мене.+ 12 Аз ще разкажа каква е твоята праведност+ и какви са делата ти.+ Те няма да могат да ти помогнат.+ 13 Когато викаш за помощ, идолите, които си събрала, няма да те избавят,+ но вятърът ще ги издуха,+ един полъх ще ги отнесе. А онзи, който търси убежище при мене,+ ще наследи земята и ще завладее святата ми планина.+ 14 Тогава ще казват: ‘Направете насип, направете насип! Разчистете пътя!+ Отстранете всички препятствия от пътя на моя народ!’“+
15 Това казва Възвишеният и Извисен Бог,+ който живее вечно+ и чието име е свято:+ „Аз обитавам висините и святото място,+ аз съм и с онези, които са със съкрушен и сломен дух,+ за да съживя духа на сломените и сърцето на съкрушените.+ 16 Няма да споря, нито да се гневя до безпределни времена,+ защото заради мене ще отслабне жизнената сила*+ и ще изнемогнат дишащите същества, които съм създал.+
17 Поради грешния му стремеж към нечестна печалба+ се разгневих и го поразявах, в гнева си скрих лицето си.+ Но той ходеше като отстъпник+ в пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и започнах да го лекувам,+ да го водя+ и да го утешавам+ — него и скърбящите с него.“+
19 „Аз създавам плода на устните.+ Ще има непрестанен мир за онзи, който е далече, и за онзи, който е близо+ — казва Йехова, — и аз ще го излекувам.“+
20 „А неправедните са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят водорасли и тиня. 21 Няма мир за неправедните!“ — казва моят Бог.+