Осия
7 „Всеки път, когато се опитам да излекувам Израил,
се показва грехът на Ефрем
и злите постъпки на Самария.
Защото те мамят,
промъкват се в къщите да крадат и ограбват хора по улиците.
2 Не се замислят, че помня всичките им зли постъпки.
Делата им са навсякъде около тях.
Те са точно пред очите ми.
3 Радват царя със злите си постъпки
и князете с измамите си.
4 Всички те изневеряват.
Горят като пещ, която е запалена от пекар
и няма нужда да се разпалва повече, докато той меси тестото и го оставя да втаса.
5 На празника на нашия цар князете се разболяха —
разгневиха се от виното.
Царят се сприятели с подигравачите.
Пекарят спи цяла нощ,
а на сутринта в пещта гори силен огън.
Царете им паднаха,
но никой от тях не ме търси за помощ.
8 Ефрем се забърква с народите.
Той е като питка, изпечена само от едната страна.
9 Чужденци му отнеха силата, но той не разбра.
Косата му побеля, но той не забеляза.
10 Гордостта на Израил свидетелства против него.
Въпреки че му се случи всичко това, той не се връща при своя Бог Йехова
и не го търси за помощ.
11 Ефрем е като наивен гълъб без здрав разум.
Поиска помощ от Египет; отиде в Асирия.
12 Където и да отидат, ще хвърля мрежата си върху тях.
Ще ги хвана като птици.
Ще ги накажа, както ги предупредих*.
13 Горко им, защото избягаха от мен!
Ще бъдат унищожени, защото съгрешиха срещу мен.
Щях да ги спася, но те говореха лъжи за мен.
14 Викаха ме на помощ, но не от цяло сърце,
въпреки че плачеха силно на леглата си.
Правеха порязвания по тялото си, за да получат зърно и младо вино;
обърнаха се срещу мен.
15 Напътствах ги и им давах сила,
но те замисляха зло и така се обърнаха срещу мен.
Князете им ще умрат от меч заради арогантните си думи.
Така ще станат за смях в Египет.“