Исаия

51 Слушайте ме вие, които се стремите към праведност,+ вие, които търсите Йехова!+ Погледнете към скалата,+ от която бяхте отсечени, и към дълбоката яма, от която бяхте изкопани! 2 Погледнете към Авраам,+ вашият баща,+ и към Сара,+ която ви роди със силни болки! Той беше сам, когато го призовах,+ а аз го благослових и му дадох многобройно потомство.+ 3 Йехова ще утеши Сион.+ Ще утеши всичките му опустошени места+ и ще направи пустинята му като Едем+ и пустинната му равнина — като градината на Йехова.+ В него ще цари радост и веселие, ще се чува благодарност и песен.+

4 Чуй ме, народе мой! Послушай ме, племе мое!+ Защото от мене ще излезе закон+ и аз ще поставя съдебните си решения като светлина за народите.+ 5 Праведността ми е близо.+ Спасението+ ми ще дойде при тебе и ръцете ми ще съдят народите.+ Островите ще се надяват на мене+ и ще чакат ръката ми.+

6 Вдигнете очи към небесата,+ погледнете надолу към земята! Небесата ще се разнесат като дим,+ земята ще се износи като дреха,+ а жителите ѝ ще измрат като комари. Но моето спасение ще трае до безпределни времена+ и праведността ми няма да изчезне.+

7 Послушайте ме вие, които познавате праведността, послушай ме народе, в чието сърце е моят закон!+ Не се страхувайте от укорите на хората, не се ужасявайте от оскърбителните им думи!+ 8 Защото молецът ще ги изяде като дреха, дрешният молец ще ги изяде като вълна.+ Но моята праведност ще трае до безпределни времена и спасението ми — безброй поколения.“+

9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила,+ деснице на Йехова!+ Събуди се както в древността, както във времето на миналите поколения.+ Нима не беше ти, която смаза Раав+ и прониза морското чудовище?+ 10 Нима не беше ти, която пресуши морето, водите на голямата бездна,+ и превърна морските дълбини в път, по който да минат откупените?+ 11 Тогава откупените от Йехова ще се върнат и ще дойдат в Сион с радостни възгласи,+ и вечна радост ще увенчава главите им.+ Те ще се изпълнят с веселие и радост,+ а мъката и въздишките ще побягнат от тях.+

12 „Аз, аз съм вашият утешител.+

Трябва ли да се страхуваш от човека, който умира,+ и от човешкия син, който е като тревата?+ 13 Трябва ли да забравяш Йехова, твоят Творец,+ който разпъва небесата+ и полага основите на земята,+ та постоянно, по цял ден да се страхуваш от гнева на онзи, който те угнетява,+ сякаш е готов да те погуби?+ А къде е гневът на онзи, който те угнетява?+

14 Онзи, който е прегърбен в окови, бързо ще бъде освободен,+ няма да умре и да бъде хвърлен в ямата,+ нито ще му липсва хляб.+

15 Аз, Йехова, съм твоят Бог, който раздвижва морето, за да бъдат бурни вълните му.+ Името ми е Йехова, Богът на небесните войнства.+ 16 Ще поставя думите си в устата ти+ и ще те покрия със сянката на ръката си,+ за да установя небесата,+ да положа основите на земята+ и да кажа на Сион: ‘Ти си мой народ.’+

17 Събуди се, събуди се и стани, дъще на Йерусалим,+ ти, която изпи от ръката на Йехова чашата на неговия гняв!+ Изпи чашата, изпи до дъно опияняващата чаша.+ 18 От всички синове,+ които роди, нямаше никого, който да те води. От всички синове, които отгледа, нямаше никого, който да те хване за ръка.+ 19 Две беди те сполетяха.+ Кой ще ти съчувства?+ Ето, грабеж и разрушение, глад и меч!+ Кой ще те утеши?+ 20 Синовете ти паднаха в несвяст.+ Лежат по ъглите на улиците като диви овце в мрежа,+ защото върху тях се изля гневът на Йехова,+ порицанието на твоя Бог.“+

21 Затова, моля те, вслушай се в това, дъще,+ угнетена и пияна, но не от вино!+ 22 Ето какво казва твоят Господар, Йехова, твоят Бог, който воюва+ за народа си: „Ще взема от тебе опияняващата чаша.+ Няма вече да пиеш от тази чаша, от чашата на моя гняв.+ 23 И ще я сложа в ръцете на онези, които те измъчват,+ които казваха на душата ти ‘Наведи се, за да минем’, и ти подлагаше гърба си, за да бъде като земя, като улица за онези, които минават.“+