Даниил
6 Дарий сметна за добре да постави над царството сто и двайсет сатрапи*, които да управляват цялото царство.+ 2 Над тях постави трима висши служители, от които единият беше Даниил,+ и на тях сатрапите+ постоянно даваха сведения, така че царят да не претърпи никаква загуба.+ 3 А Даниил се отличаваше+ много от висшите служители и сатрапите със своя забележителен ум*.+ И царят възнамеряваше да го постави над цялото царство.
4 Тогава висшите служители и сатрапите започнаха да търсят някакъв повод да обвинят Даниил относно управлението на царството,+ но не успяха да намерят никакъв повод да го обвинят, нито нечестна постъпка, защото той беше човек, достоен за доверие, и не проявяваше небрежност, нито постъпваше нечестно.+ 5 Затова тези мъже си казаха: „Няма да намерим никакъв повод да обвиним този Даниил, освен ако не го обвиним в нещо, свързано със закона на неговия Бог.“+
6 Така че тези висши служители и сатрапи отидоха вкупом при царя+ и му казаха: „Царю Дарий, бъди жив до безпределни времена!+ 7 Всичките висши служители на царството, управителите и сатрапите, висшите придворни служители и владетелите се съгласиха единодушно да бъде издадено постановление от царя+ и така да бъде наложена забрана, според която всеки, който в срок от трийсет дни отправи молба към който и да било бог или човек, освен към тебе, царю, да бъде хвърлен в ямата на лъвовете.+ 8 Сега, царю, издай това постановление и подпиши писмото,+ за да не бъде променено, както е според закона на мидийците и персийците,+ който не може да бъде отменян!“+
9 И така цар Дарий подписа писмото и забраната.+
10 Като научи, че писмото е подписано, Даниил влезе в дома си. Прозорците на неговата горна стая бяха отворени и гледаха към Йерусалим,+ и там три пъти на ден+ той падаше на колене, като се молеше+ на своя Бог и го възхваляваше,+ както редовно правеше и преди.+ 11 Тогава тези мъже нахлуха при Даниил и го намериха, че се моли на Бога, търсейки неговото благоволение.+
12 След това те отидоха пред царя и като се позоваха на царската забрана, му казаха: „Царю, не подписа ли забрана, според която всеки, който в срок от трийсет дни отправи молба към който и да било бог или човек, освен към тебе, трябва да бъде хвърлен в ямата на лъвовете?“+ И царят отговори: „Така е и това е според закона на мидийците и персийците, който не може да бъде отменян.“+ 13 А те веднага казаха на царя: „Даниил,+ който е от юдейските изгнаници,+ не показа никакво уважение към тебе, царю, нито към забраната, която ти подписа, но се моли три пъти на ден на своя Бог!“+ 14 Щом чу това, царят се натъжи много+ и реши да спаси Даниил.+ И до залеза на слънцето търсеше начин да го избави. 15 Тогава обаче тези мъже влязоха вкупом при царя и му казаха: „Имай предвид, царю, че според закона на мидийците и персийците никоя забрана,+ нито постановление, които царят издаде, не могат да бъдат променяни.“+
16 И царят заповяда да доведат Даниил и той беше хвърлен в ямата на лъвовете.+ Обръщайки се към Даниил, царят му каза: „Твоят Бог, на когото служиш постоянно, той ще те избави!“+ 17 И като донесоха камък, затвориха ямата и царят запечата камъка със своя пръстен–печат и с пръстените–печати на своите първенци, за да не може нищо да бъде променено в случая на Даниил.+
18 След това царят се прибра в двореца си и цяла нощ не яде нищо,+ нито позволи да свирят пред него на музикални инструменти, и не можа да заспи.+ 19 И на разсъмване царят стана и бързо отиде до ямата на лъвовете. 20 И като се приближи до ямата, той извика Даниил с тъжен глас: „О, Данииле, служителю на живия Бог, дали твоят Бог, на когото служиш постоянно,+ успя да те избави от лъвовете?“+ 21 Даниил веднага отговори на царя: „Царю, бъди жив до безпределни времена! 22 Моят Бог+ изпрати своя ангел+ и той затвори устата на лъвовете,+ така че те не ме нараниха, защото се оказах невинен пред него,+ а също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво зло.“+
23 Тогава царят много се зарадва+ и заповяда да извадят Даниил от ямата. И Даниил беше изваден от ямата, а по него нямаше дори и драскотина, понеже оказа доверие на своя Бог.+
24 После царят заповяда да доведат мъжете, които бяха обвинили Даниил,+ и те бяха хвърлени в ямата на лъвовете+ заедно със своите синове и жени.+ И преди още да стигнат до дъното на ямата, лъвовете се нахвърлиха върху тях и счупиха всичките им кости.+
25 И цар Дарий написа писмо до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя:+ „Нека мирът ви се увеличава!+ 26 Издавам заповед:+ Хората от всяка област на моето царство да треперят пред Бога на Даниил и да се боят от него,+ защото той е живият Бог, който живее до безпределни времена.+ Неговото царство+ няма да бъде унищожено+ и неговата власт е вечна.+ 27 Той спасява и избавя+ своите служители и извършва знамения и чудеса в небесата+ и на земята,+ понеже избави Даниил от лапите на лъвовете.“
28 И Даниил пак беше назначен на виден пост в царството на Дарий+ и на персиеца Кир.+