Към главния музикант, йедутун. Псалм на Асаф.+ Песен.
77 Ще призова Бога с гласа си,+
ще призова Бога с гласа си и той ще ме чуе.+
2 В деня на нещастието си потърсих Йехова.+
Нощем протягам ръце и не се уморявам,
душата ми не иска да се утеши.+
3 Ще си спомня за Бога и ще ме обземе тревога,+
ще се замисля и духът ми ще отслабне.+ (Села)
4 Ти държиш клепачите ми отворени,+
обзема ме смут и не мога да говоря.+
5 Размишлявам за древните дни,+
за отдавна миналите години.
6 Ще си спомня за музиката на своите струни нощем,+
ще се замисля в сърцето си+
и духът ми ще потъне в размисъл.
7 Нима Йехова ще ни отхвърля до безпределни времена?+
Нима неговото благоволение не може да бъде спечелено отново?+
8 Нима милостта му престана завинаги?+
Нима думите му се превърнаха в нищо+ за всички следващи поколения?
9 Нима Бог забрави да бъде благосклонен?+
Нима в гнева си той възпира своето милосърдие?+ (Села)
10 Ще кажа ли „Пронизва ме това,+
че Всевишният е оттеглил десницата си“?+
11 Ще си спомня за онова, което Ях извърши,+
ще си спомня за твоите чудесни дела от древността.+
12 Ще размишлявам дълбоко за всичко, което правиш,+
ще се замисля за делата ти.+
13 О, Боже, твоят път е в святото място.+
Кой бог е толкова велик като нашия Бог?+
14 Ти си истинският Бог, чудесни са твоите дела.+
Ти показа силата си сред народите.+
15 Ти избави с ръката си своя народ,+
синовете на Яков и на Йосиф. (Села)
16 Водите те видяха, Боже,
водите те видяха и ги обзеха силни болки,+
водните бездни се разбушуваха.+
17 Облаците изсипаха водите си с гръм,+
от облачните небеса се разнесе тътен.
Твоите стрели се разлетяха насам–натам.+
18 Твоят гръм беше като грохота от колела на колесница,+
светкавици осветиха земята.+
Земята се разтресе и разклати.+
19 Твоят път минаваше през морето,+
пътеката ти — през много води
и следите ти оставаха скрити.
20 Ти водеше народа си като стадо+
чрез ръката на Моисей и на Аарон.+