1 Царе

18 И след като Давид свърши да говори със Саул, душата на Йонатан+ се привърза+ към душата на Давид и Йонатан го обикна както своята душа.+ 2 В този ден Саул го взе при себе си и не му позволи да се върне в къщата на баща си.+ 3 И Йонатан сключи договор+ с Давид, защото го обичаше както своята душа.+ 4 След това Йонатан съблече горната дреха без ръкави, която носеше, и я даде на Давид, както и другите си дрехи, и дори меча си, лъка си и пояса си. 5 И Давид ходеше на военни походи. Където и да го изпратеше Саул, той постъпваше разумно,+ така че Саул го постави над своите воини.+ И това се хареса на целия народ и на служителите на Саул.

8 И Саул се разгневи много,+ понеже тези думи не му харесаха. И си каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха само хиляди. Остава още да му дадат и царството!“+ 9 И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с подозрение.+

10 На следващия ден+ Бог позволи зъл дух* да действа върху Саул,+ така че той се държеше като пророк*+ в дома си. И Давид свиреше на арфа+ както по–рано, а Саул държеше копие в ръката си.+ 11 И Саул хвърли копието,+ като си каза: „Ще прикова Давид за стената!“+ Но на два пъти Давид успя да се дръпне настрани.+ 12 И Саул започна да се страхува+ от него, защото Йехова беше с Давид,+ а от Саул се беше оттеглил.+ 13 Затова Саул го отстрани от себе си+ и го назначи за предводител на хиляда души. Така Давид предвождаше хората във военните походи.+ 14 И Давид продължаваше да постъпва разумно+ във всичките си пътища и Йехова беше с него.+ 15 А Саул виждаше, че той постъпва много разумно,+ и затова се страхуваше от него. 16 И всички хора от Израил и Юда обичаха Давид, защото ги предвождаше във военните походи.

17 Накрая Саул каза на Давид: „Ето, ще ти дам за жена+ Мерава,+ по–голямата ми дъщеря! Само покажи, че си храбър, и воювай в битките на Йехова!“+ Но Саул си мислеше: „Нека бъдат насочени срещу него не моите ръце, а ръцете на филистимците!“+ 18 А Давид отговори на Саул: „Кой съм аз и кой е моят род, семейството на баща ми в Израил, та да стана зет на царя?“+ 19 Когато обаче дойде времето да дадат Мерава, дъщерята на Саул, за жена на Давид, тя вече беше дадена за жена на Адриил+ от Меола.+

20 А Михала,+ която също беше дъщеря на Саул, беше влюбена в Давид. И когато го съобщиха на Саул, това му хареса. 21 И той си помисли: „Ще му я дам за жена, за да бъде тя примка за него+ и за да се насочат срещу него ръцете на филистимците.“ Затова Саул каза на Давид: „Днес ще ти дам другата си дъщеря и ти ще ми станеш зет.“ 22 Освен това Саул заповяда на своите служители: „Говорете насаме с Давид и му кажете: ‘Ето, ти си много желан за царя и всички негови служители те обичат. Затова стани зет на царя!’“ 23 И служителите на Саул предадоха на Давид тези думи, но Давид каза: „Да не мислите, че е лесно да станеш зет на царя? Та аз съм беден+ и незначителен човек!“+ 24 Тогава служителите съобщиха на Саул: „Това и това каза Давид.“

25 А Саул отговори: „Това кажете на Давид: ‘Царят не иска пари в замяна на невястата,+ а иска крайната плът+ от сто филистимци, за да отмъсти+ на враговете си.’“ Но Саул замисляше Давид да бъде убит от ръцете на филистимците. 26 А когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет+ на царя. И още преди да изтече определеният срок, 27 той, заедно със своите мъже, се приготви, отиде и уби+ двеста филистимци. И Давид донесе крайната плът+ от тях и даде на царя пълния брой, за да стане зет на царя. Тогава Саул му даде за жена дъщеря си Михала.+ 28 И Саул ясно разбра, че Йехова е с Давид.+ А дъщеря му Михала обичаше Давид.+ 29 И Саул още повече се страхуваше от Давид и оттогава до края на живота си беше негов враг.+

30 И всеки път, когато филистимските князе+ ходеха на военни походи, Давид постъпваше най–разумно+ от всичките служители на Саул и името му се прочу много.+