Битие

34 А Дина, дъщерята, която Лия+ роди на Яков, излизаше+ при дъщерите на тази земя.+ 2 И Сихем, синът на евееца Емор,+ който беше предводител в земята, я видя там, взе я, за да легне с нея, и я изнасили.+ 3 И душата му се привърза към Дина, дъщерята на Яков, и той обикна младата жена и с настоятелни и убедителни думи се опитваше да спечели сърцето ѝ. 4 Накрая Сихем каза на баща си Емор:+ „Вземи ми това момиче за жена!“+

5 И Яков чу, че той опозорил дъщеря му Дина. Но понеже синовете му бяха на полето със стадото му,+ Яков мълча за случилото се, докато те не се върнаха.+ 6 По–късно Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.+ 7 А като чуха за станалото, синовете на Яков веднага се прибраха от полето. И те бяха много оскърбени и се разгневиха силно,+ понеже той извърши голяма глупост и нанесе позор на Израил, като изнасили дъщерята на Яков,+ а такова нещо не биваше да се прави.+

8 И Емор им каза: „Душата на моя син Сихем се привърза към вашата дъщеря.+ Моля ви, дайте му я за жена+ 9 и започнете да сключвате брачни съюзи с нас!+ Давайте ни дъщерите си за жени и вземайте нашите дъщери за себе си.+ 10 Живейте заедно с нас и земята ще бъде на ваше разположение! Останете тук, търгувайте и се заселете в нея!“+ 11 А Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: „Ще дам каквото и да поискате, стига да намеря благоволение във вашите очи! 12 Искайте много пари за невястата и голям дар,+ и аз съм готов да ви дам всичко, каквото поискате. Само ми дайте момичето за жена!“

13 Тогава синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с измамни думи и направиха това, защото той беше опозорил сестра им Дина.+ 14 И им казаха: „Не можем да направим такова нещо — да дадем сестра си на мъж, който не е обрязан,+ защото това е позор за нас. 15 Можем да се съгласим само при едно условие — ако вие станете като нас и обрежете всички, които са от мъжки пол сред вас.+ 16 Тогава ще ви даваме своите дъщери за жени и ще вземаме за себе си вашите дъщери, и ще живеем заедно с вас и ще станем един народ.+ 17 Но ако не ни послушате и не се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си вървим.“

18 И думите им се харесаха на Емор и на сина на Емор Сихем,+ 19 и младият мъж побърза да изпълни условието,+ защото дъщерята на Яков беше много желана за него, освен това той беше най–почтеният човек+ в целия дом на баща си.+

20 Затова Емор и синът му Сихем отидоха при портата на града си и се обърнаха към мъжете от града си,+ като им казаха: 21 „Тези мъже имат мирни намерения спрямо нас.+ Затова нека да останат в земята и да търгуват в нея, защото земята е достатъчно голяма и за тях.+ Ние ще можем да вземаме техните дъщери за жени и да им даваме своите дъщери за жени.+ 22 Но те са съгласни да живеят с нас и да станем един народ само при едно условие — ако всеки един от нашите мъже бъде обрязан, както те са обрязани.+ 23 Няма ли тогава техните притежания и тяхното богатство, заедно с всичкия им добитък, да станат наши?+ Само нека се съгласим с тяхното условие, за да живеят с нас!“+ 24 Тогава всички онези, които се събираха при портата на града, послушаха Емор и сина му Сихем и всички мъже от града му бяха обрязани.

25 Но ето че на третия ден, когато те лежаха в болки,+ двамата синове на Яков, Симеон и Леви,+ братята на Дина,+ взеха мечовете си и без никой да подозира нищо, отидоха в града и започнаха да избиват всички мъже.+ 26 Те убиха с острието на меча+ и Емор, и сина му Сихем. После взеха Дина от дома на Сихем и излязоха от града.+ 27 Останалите синове на Яков нападнаха тежко ранените мъже и разграбиха града, защото там тяхната сестра беше опозорена.+ 28 Те взеха стадата овце и стадата говеда, магаретата и всичко, каквото беше в града и каквото беше на полето.+ 29 Взеха цялото им богатство и отведоха в плен децата им и жените им, и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите им.+

30 Тогава Яков каза на Симеон и Леви:+ „Навлякохте ми беда*, защото заради вас ще ме намразят* всички жители на тази земя,+ и ханаанците, и ферезейците. И понеже имам малко хора,+ те ще се обединят срещу мене и ще ме нападнат, и аз и домът ми ще бъдем унищожени.“ 31 А те отговориха: „А редно ли е да постъпват със сестра ни като с блудница?“+