Битие
45 Като чу това, Йосиф вече не беше в състояние да се владее пред всички, които стояха около него.+ Затова извика: „Излезте всички!“ И когато никой друг не остана при него, Йосиф се разкри пред братята си.+
2 И той заплака с глас,+ така че египтяните го чуха. И в дома на фараона научиха за това. 3 Накрая Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е?“ Но братята му не можеха да му отговорят, защото се уплашиха.+ 4 А Йосиф каза на братята си: „Моля ви, елате по–близо!“ И те се приближиха до него.
Тогава той каза: „Аз съм Йосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет.+ 5 Но не тъгувайте за това+ и не се ядосвайте на себе си, че ме продадохте тук! Защото Бог ме изпрати преди вас тук, за да запази живота ви.+ 6 Понеже тече втората година, откакто по земята владее глад,+ и още пет години няма да има нито оран, нито жетва.+ 7 Затова Бог ме изпрати преди вас, за да запази рода ви*+ на земята и да спаси живота ви, като ви избави по забележителен начин. 8 Така че не вие ме изпратихте тук,+ а истинският Бог, за да ме издигне като баща+ на фараона, като господар над целия му дом и като владетел над цялата египетска земя.
9 А сега отидете бързо при баща ми и му кажете: ‘Ето какво каза синът ти Йосиф: „Бог ме издигна за господар на целия Египет.+ Ела при мене! Не се бави! 10 Ще живееш в гесенската земя+ и ще бъдеш близо до мене, ти и синовете ти, и синовете на синовете ти, а също и стадата ти едър и дребен рогат добитък, и всичко, каквото притежаваш. 11 И ще те снабдявам с храна там, понеже ще има още пет години глад,+ така че да не обеднеете и ти, и домът ти, и всичко, каквото имаш, да пропадне.“’ 12 Ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моята уста ви казва това.+ 13 Затова кажете на моя баща за цялата слава, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте! Само побързайте и доведете баща ми тук!“
14 И той се хвърли на шията на брат си Вениамин и заплака, и Вениамин плака на шията му.+ 15 И плачейки, Йосиф целуна всичките си братя.+ След това братята му разговаряха с него.
16 И в дома на фараона чуха вестта: „Братята на Йосиф са дошли!“ И това се хареса на фараона и на неговите служители.+ 17 Затова фараонът каза на Йосиф: „Кажи на братята си: ‘Направете следното — натоварете животните си и отидете в ханаанската земя,+ 18 вземете баща си и семействата си и елате тук при мене, за да ви дам благата на Египет. И яжте от изобилието на тази земя!’+ 19 Предай им и тази заповед:+ ‘Направете следното — вземете със себе си товарни коли+ от Египет, за децата ви и жените ви, качете и баща си на една от тях и елате тук!+ 20 И нека очите ви не жалеят за притежанията ви,+ защото благата на цялата египетска земя ще бъдат ваши!’“+
21 И синовете на Израил направиха това. Йосиф им даде товарни коли според заповедите на фараона, даде им и храна+ за из път. 22 На всекиго от тях той даде по една нова горна дреха,+ но на Вениамин даде триста сикъла сребро и пет нови горни дрехи.+ 23 А на баща си той изпрати следното: десет магарета, натоварени с хубави неща от Египет, и десет магарици, натоварени със зърно, хляб и храна за пътуването на баща му. 24 Така той изпрати братята си и те тръгнаха. И той им каза още: „По пътя недейте да се ядосвате един на друг!“+
25 И те излязоха от Египет и се върнаха в ханаанската земя при баща си Яков. 26 И му казаха: „Йосиф е жив и управлява цялата египетска земя!“+ Но сърцето му не се трогна, защото той не им повярва.+ 27 И когато казаха на баща си Яков всичките думи, които Йосиф им беше казал, и когато Яков видя товарните коли, които Йосиф беше изпратил за него, духът му се съживи.+ 28 Тогава Израил извика: „Достатъчно! Синът ми Йосиф е жив! Непременно трябва да отида и да го видя, преди да умра!“+