Неемия

9 На двайсет и четвъртия ден от този месец+ Израилевите синове се събраха и постеха,+ като бяха облечени във вретище+ и посипваха главите си с пръст.+ 2 И потомците на Израил се отделиха+ от всички чужденци+ и стояха и признаваха+ греховете си,+ както и прегрешенията на прадедите си.+ 3 Те стояха на мястото си+ и три часа*+ четоха на глас от книгата на закона+ на Йехова, техният Бог, след което три часа признаваха греховете си+ и се покланяха на Йехова, техният Бог.+

4 А Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия,+ Ваний и Хенани се качиха на подиума+ за левитите и със силен глас+ извикаха към Йехова, техният Бог. 5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавания, Серевия, Одия, Севания и Петаия казаха: „Станете, благославяйте+ своя Бог, Йехова, от безпределни времена до безпределни времена!+ О, Боже, нека бъде благословено твоето славно име,+ което е извисено над всяка благословия и възхвала.

6 Ти, Йехова, си единственият.+ Ти създаде небесата,+ небето на небесата и цялото им войнство,+ земята+ и всичко, което е на нея,+ моретата+ и всичко, което е в тях,+ и ти поддържаш живота на всичко това и на тебе се покланя небесното войнство.+ 7 Ти си Йехова, истинският Бог, който избра Аврам,+ изведе го от халдейския град Ур+ и му даде името Авраам.+ 8 Ти видя, че сърцето му е вярно спрямо тебе,+ и затова сключи договор+ с него да дадеш на него и на потомството му+ земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците. И ти изпълни думите си, защото си праведен.+

9 И видя+ страданията на нашите прадеди в Египет и чу+ техния вик при Червено море. 10 Тогава ти извърши знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на неговата земя,+ понеже знаеше, че постъпват самонадеяно+ спрямо тях. И си създаде име,+ както е и днес. 11 И раздели морето+ пред тях, така че те преминаха по сухо през него,+ а преследвачите им хвърли в дълбините+ като камък+ в бурни води.+ 12 Водеше ги с облачен стълб денем+ и с огнен стълб нощем,+ като им осветяваше+ пътя, по който трябваше да вървят. 13 Ти слезе на Синайската планина+ и им говори от небесата,+ даде им справедливи съдебни решения+ и закони на истината,+ добри наредби+ и заповеди.+ 14 И им извести своята свята събота*+ и чрез служителя си Моисей им даде заповеди, наредби и закон.+ 15 Когато бяха гладни, ти им даде хляб от небето,+ а когато бяха жадни, им извади вода от скалата,+ и им каза да отидат+ и да завладеят земята, за която с вдигната ръка се беше заклел да им я дадеш.+

16 Но нашите прадеди постъпваха самонадеяно+ и бяха непокорни*,+ като не слушаха твоите заповеди. 17 Те не искаха да слушат+ и не си спомняха+ чудесните дела, които ти извърши за тях, а бяха непокорни+ и си поставиха предводител,+ който да ги върне в робството в Египет. Но понеже си Бог, който прощава,+ който е добър+ и милосърден,+ който не бърза да се гневи+ и е изпълнен+ с милост*, ти не ги остави.+ 18 И когато си направиха теле, излят идол,+ и казаха ‘Това е твоят Бог, който те изведе от Египет’,+ и когато с делата си показаха голямо неуважение, 19 ти в своето голямо милосърдие не ги остави+ в пустинята. Облачният стълб не се отделяше от тях през деня, за да ги води по пътя,+ нито огненият стълб през нощта, за да осветява пътя, по който трябваше да вървят.+ 20 Ти им даде своя добър дух,+ за да бъдат разумни, не лиши устата им от своята манна+ и им даде вода, когато бяха жадни.+ 21 Четирийсет+ години им осигуряваше храна в пустинята и нищо не им липсваше.+ Дрехите им не се износиха+ и краката им не отекоха.+

22 Ти им даде царства+ и народи и раздели земята им парче по парче.+ И те завладяха земята на Сихон+ — земята на царя на Есевон,+ и земята на Ог,+ царят на Васан.+ 23 А синовете им направи многобройни като звездите на небето.+ После ги доведе в земята,+ за която беше обещал на техните прадеди,+ че ще влязат в нея, за да я завладеят. 24 И синовете им+ влязоха в земята и я завладяха,+ а ти покори+ пред тях жителите на тази земя, ханаанците,+ и ги предаде в ръцете им — както царете,+ така и народите на тази земя,+ — за да постъпят с тях според волята си.+ 25 И превзеха укрепени градове+ и плодородна земя+ и придобиха къщи, пълни с всякакви блага,+ изкопани кладенци*,+ лозя, маслинови градини+ и плодни дървета в изобилие. И ядоха до насита+ и затлъстяха,+ и се наслаждаваха на твоята голяма доброта.+

26 Но те станаха непослушни,+ надигнаха се против тебе+ и обърнаха гръб на закона ти.+ Убиваха твоите пророци,+ които свидетелстваха против тях, за да ги върнат обратно при тебе,+ и с делата си показваха голямо неуважение.+ 27 Затова ти ги предаваше в ръцете на техните противници,+ които ги угнетяваха.+ Но когато бяха угнетявани и викаха към тебе,+ ти ги слушаше от небесата+ и в своето голямо милосърдие+ им даваше спасители,+ които ги избавяха от ръцете на противниците им.+

28 А щом имаха спокойствие, те отново вършеха зло пред тебе+ и ти ги предаваше в ръцете на техните врагове, които ги потискаха.+ Тогава се връщаха обратно при тебе и викаха за помощ,+ а ти ги чуваше от небесата+ и в своето голямо милосърдие ги избавяше отново и отново.+ 29 И макар че свидетелстваше+ против тях, за да ги върнеш към закона си,+ те постъпваха самонадеяно,+ не слушаха твоите заповеди и съгрешаваха+ против твоите закони,+ които означават живот за онзи, който ги изпълнява.+ И ти обръщаха гръб*,+ бяха непокорни+ и не слушаха.+ 30 Но много години ти беше снизходителен към тях+ и чрез духа си свидетелстваше+ против тях посредством своите пророци. Те обаче не слушаха+ и накрая ти ги предаде в ръцете на другите народи*.+ 31 Въпреки това в своето голямо милосърдие не ги унищожи+ и не ги остави,+ защото си добър+ и милостив+ Бог.

32 И сега, Боже наш, Боже велики+ и могъщи,+ ти, който вдъхваш страх,+ спазваш договор+ и проявяваш милост*,+ нека не бъдат нещо малко в твоите очи+ бедствията, които сполетяха нас,+ царете ни,+ князете ни,+ свещениците ни,+ пророците ни,+ прадедите ни+ и целия твой народ, от дните на асирийските царе до днес.+ 33 Ти си праведен+ във всичко, което ни сполетя, защото беше верен+ в делата си, а ние вършехме зло.+ 34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и прадедите ни+ не изпълняваха твоя закон+ и не обръщаха внимание на твоите заповеди,+ нито на твоите свидетелства*, с които ги изобличаваше.+ 35 И в своето царство,+ сред изобилните блага,+ които им даде, в просторната и плодородна земя,+ която им предостави, те не ти служиха+ и не се отвърнаха от злите си дела.+ 36 Ето, днес ние сме роби.+ В земята, която даде на нашите прадеди, за да ядат от плода ѝ и от благата ѝ, ето, ние сме роби в нея,+ 37 а нейните изобилни плодове+ отиват при царете,+ които ти постави над нас поради греховете ни.+ И според волята си те владеят над нашите тела и над нашия добитък и ние сме в голяма беда.+

38 Поради всичко това даваме тържествено обещание,+ което излагаме писмено и потвърждаваме с печата+ на нашите князе, левити и свещеници.“+