2 Пренасяне на Божието име (יהוה) в Гръцките писания

Една от характерните особености не само на съществуващите понастоящем ръкописи на оригиналния гръцки текст, но и на много преводи, както древни, така и съвременни, е липсата на Божието име. В древните Еврейски писания това име било представено почти 7000 пъти чрез четирите букви יהוה, обикновено наричани тетраграма и предавани на български с буквите ЙХВХ. Днес точното произношение на името не е известно, но най–разпространеният начин, по който се предава то, е „Йехова“. По–кратката форма на това име е „Ях“ и е част на много от имената в Християнските гръцки писания, а също и на възклицанието „Алилуя!“, или „Алилуях!“, което означава „Възхвалявайте Ях!“. (Отк 19:1, 3, 4, 6)

Тъй като Християнските гръцки писания допълват свещените Еврейски писания и са тяхно боговдъхновено продължение, това внезапно изчезване на Божието име от гръцкия текст изглежда непоследователно, особено като се има предвид това, че към средата на първи век Яков казал на апостолите и по–старите ученици в Йерусалим: „Симеон разказа подробно как Бог за първи път насочи вниманието си към народите, за да изведе от тях народ за своето име.“ (Де 15:14) После, в подкрепа на думите си, Яков цитирал от Ам 9:11, 12, където е използвано Божието име. Щом християните трябва да бъдат народ за името на Бога, защо тогава името му, представено с тетраграмата, било премахнато от Християнските гръцки писания? Обяснението, което обикновено бива давано за това, вече не е приемливо. Дълго време било смятано, че Божието име липсва в съществуващите понастоящем ръкописи, защото липсвало в гръцката „Септуагинта“ (LXX) — първият превод на Еврейските писания, започнат през III в. пр.н.е. Това мнение било основано на преписите на LXX намерени в известните ръкописи от IV и V в. — Ватиканският кодекс 1209, Синайският кодекс и Александрийският кодекс. В тях уникалното име на Бога било предадено с гръцките думи Κύριος („кѝриос“) и θεός („тео̀с“). Отсъствието на името било смятано за помощно средство, чрез което хората да бъдат учени на монотеизъм.

Тази теория била напълно опровергана с откриването на един папирус от LXX съдържащ втората половина на книгата Второзаконие. В нито един от тези откъси не е показан пример за използването на „кѝриос“ или „тео̀с“ вместо Божието име, но във всеки отделен случай тетраграмата е изписана с квадратни еврейски букви.

През 1944 г. У. Г. Уодъл публикувал откъс от този папирус в „Журнал за теологични изследвания“ (Journal of Theological Studies), т. 45, стр. 158–161. През 1948 г. в Кайро (Египет) двама мисионери на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, завършили училището Гилеад, получили снимки на 18 откъса от този папирус и разрешение да ги публикуват. След това дванайсет от тези откъси се появили в изданието „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“, 1950 г., стр. 13 и 14. Въз основа на снимките в това издание били направени следните три изследвания: (1) А. Вакари, „Папиро Фуад, Инв. № 266. Критичен анализ на фрагменти, публикувани в „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“. Бруклин (Ню Йорк), 1950 г., стр. 13“ (“Papiro Fuad Inv. 266. Analisi critica dei Frammenti pubblicati in: ‘New World Translation of the Christian Greek Scriptures.’ Brooklyn [N.Y.] 1950 page 13s.”), издадено в „Студиа Патристика“ (Studia Patristica), т. I ч. I с редактори Курт Аланд и Ф. Л. Крос, Берлин, 1957 г., стр. 339–342; (2) У. Барс, „Папирус Фуад Инв. № 266“ (“Papyrus Fouad Inv. No. 266”), издадено в „Холандски теологически журнал“ (Nederlands Theologisch Tijdschrift), т. XIII Вагенинген, 1959 г., стр. 442–446; (3) Джордж Хауард, „Най–старият гръцки текст на Второзаконие“ (“The Oldest Greek Text of Deuteronomy”), издадено в „Хибрю Юниън Колидж Енюъл“ (Hebrew Union College Annual), т. XLII Синсинати, 1971 г., стр. 125–131.a

Във връзка с този папирус Паул Кале писал в „Студиа Евангелика“ (Studia Evangelica), с редактори Курт Аланд, Ф. Л. Крос, Жан Даниелу, Харалд Ризенфелд и В. К. фон Уник, Берлин, 1959 г., стр. 614: „Допълнителни части от същия папирус бяха препечатани от една снимка на папируса и това беше направено от Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ в увода към един английски превод на Новия завет, Бруклин (Ню Йорк), 1950 г. Характерна особеност на папируса е фактът, че името на Бога е предадено с тетраграмата, изписана с еврейски квадратни букви. В резултат на изследването на публикуваните части от папируса, проведено по моя молба от Патер Вакари, той стигна до заключението, че папирусът, който трябва да е бил писан около 400 години преди Кодекс Б, вероятно съдържа най–съвършения текст на Второзаконие от „Септуагинта“, достигнал до нас.“

Общо 117 откъса от LXX^{P. Fouad Inv. 266} бяха публикувани в „Етюд дьо Папироложи“ (Études de Papyrologie), т. 9, Кайро, 1971 г., стр. 81–150, 227, 228. Фотографско издание на всичките откъси на този папирус беше публикувано от Заки Али и Лудвиг Кьонен под заглавието „Три свитъка от ранната Септуагинта: Битие и Второзаконие“ (Three Rolls of the Early Septuagint: Genesis and Deuteronomy), в поредицата „Папироложки текстове и анализи“ (“Papyrologische Texte und Abhandlungen”), т. 27, Бон, 1980 г.

С помощта на снимките на дванайсетте откъса от този папирус нашите читатели могат да изследват местата, където се среща тетраграмата, и то в такъв ранен препис на LXX. Според специалистите този папирус датира от I в. пр.н.е., тоест около два века след започването на превода LXX. Това доказва, че оригиналът на LXX съдържал Божието име навсякъде, където то се срещало в оригиналния еврейски текст. Девет други гръцки ръкописа също съдържат Божието име. (Виж НС, стр. 1562–1564.)

Дали Исус Христос и онези от учениците му, които писали Християнските гръцки писания, разполагали с преписи от гръцката „Септуагинта“, в която се появявало Божието име под формата на тетраграмата? Да! Тетраграмата била запазена в преписи на LXX векове след Христос и апостолите му. По някое време през първата половина на II в. бил направен гръцкият превод на Акила и в него също се съдържала тетраграмата, представена със староеврейско писмо.

В своето встъпление към Книгите на царете Йероним (IV и V в.) казал: „Дори до ден днешен в някои гръцки томове намираме името на Бога — тетраграмата [יהוה], — изписано със старите букви.“ Така че чак до времето на Йероним, главният участник в създаването на латинския превод „Вулгата“, били на разположение гръцки ръкописи на преводи на Еврейските писания, които все още съдържали Божието име, изписано с четирите еврейски букви.

Когато четели Писанието в оригинал на еврейски или от гръцката „Септуагинта“, Исус и неговите ученици срещали Божието име под формата на тетраграмата. Дали Исус следвал юдейския обичай по онова време и на такива места четял „адона̀й“ от страх да не оскверни името и да наруши третата Божия заповед? (Из 20:7) Дали отказал да произнесе Божието име в синагогата в Назарет, когато станал, взел книгата Исаия и прочел онези стихове от Исаия (61:1, 2), в които е използвана тетраграмата? Едва ли. Както обикновено Исус не следвал традициите на юдейските книжници, които не се основавали на Писанието. В Мт 7:29 се казва: „[Той] ги поучаваше като такъв, който има власт от Бога, а не като техните книжници.“ В присъствието на своите верни апостоли Исус се помолил на Йехова Бог с думите: „Изявих името ти на хората, които ми даде от света. ... Аз им известих твоето име и още ще го известявам.“ (Йоа 17:6, 26)

Тогава възниква въпросът дали Исусовите ученици използвали Божието име в боговдъхновените си писания. С други думи, дали Божието име се намира в оригинала на Християнските гръцки писания? Имаме пълно основание да отговорим утвърдително. Според Йероним (IV и V в.) повествованието в Евангелието според Матей било написано първо на еврейски език, а не на гръцки. Ето какво казал той:

„Матей, или Леви, който от данъчен служител станал апостол, пръв съставил евангелие за Христос в Юдея на еврейски език и с еврейски букви в полза на онези от обрязаните, които били повярвали. Кой след това го превел на гръцки не е напълно установено. Нещо повече, самият еврейски текст се пази и до днес в библиотеката на Кесария, която мъченикът Памфилий събра много грижливо. Освен това назаряните, които използват този том в сирийския град Берия, ми разрешиха да го препиша.“ („Относно известните мъже“ [De viris inlustribus], гл. III. [Превод от латинския текст, редактиран от Ричардсън и публикуван в поредицата „Текстове и изследвания върху историята на древната християнска литература“ (“Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur”), т. 14, Лайпциг, 1896 г., стр. 8, 9.])

Матей цитирал над сто пъти от вдъхновените Еврейски писания. Така че когато тези цитати включвали Божието име, той бил задължен вярно да напише тетраграмата в своето повествование на евангелието на еврейски. Неговото еврейско повествование би отговаряло точно на еврейския превод от XIX в., направен от Ф. Делич, в който името „Йехова“ се съдържа 18 пъти в Матей. Макар че Матей предпочитал да цитира директно от Еврейските писания, а не от LXX той могъл да следва примера на LXX и да включи Божието име на мястото му в гръцкия текст. Всички други писатели на Християнските гръцки писания също цитирали от Еврейските писания или от LXX стихове, в които се появява Божието име.

Относно използването на тетраграмата в Християнските гръцки писания Джордж Хауард от Университета на Джорджия (САЩ) писал в „Журнал за библейска литература“ (Journal of Biblical Literature), т. 96, 1977 г., стр. 63: „Последните открития в Египет и Юдейската пустиня ни помагат да видим от първа ръка как било използвано Божието име в предхристиянски времена. Тези открития са важни за изследванията на Н[овия] З[авет], защото имат буквално сходство с най–ранните християнски документи и могат да обяснят как авторите на НЗ използвали Божието име. На следващите страници ще развием подробно теорията, че първоначално Божието име יהוה (и вероятно и съкратените му форми) е било записано там, където текстът от НЗ цитира от С[тария] З[авет] и се позовава на него, и че с течение на времето то било заменено най–вече с неравностойното κς [съкратена форма на ‘Кѝриос’, ‘Господар (Господ)’]. Според нас премахването на тетраграмата предизвикало объркване в умовете на първите християни от езически произход относно взаимоотношенията между ‘Господ Бог’ и ‘Господ Христос’ и това объркване е отразено в ръкописната традиция на самия текст на НЗ.“

Ние сме съгласни с изложеното по–горе, с изключение на едно нещо: не смятаме този възглед за „теория“, а за представяне на историческите факти относно предаването на текста на библейските ръкописи.

[Снимки на страници 1740, 1741]

[Виж изданието за снимките на откъсите от Пап. Фуад Инв. № 266 на Второзаконие от LXX]