Песен 102
Радостта от възкресението
1. Лазар спи във гроба,
в камъка студен.
О, как го оплакват
близките в тоз ден!
„Ако тук Исус бе,
щеше да го спре
и да го спаси, та
той да не умре!“
Щом Исус до гроба
стигна, в този час
викна той на Лазар
с ясен, силен глас:
„Лазаре, излизай!“
И послуша той,
жив оттам излезе
във савана свой.
2. Вярващите в Исус
бяха с дух сломен,
щом той бе осъден
и на кол качен.
Тъжно те във гроба
го положиха
със сърца замрели
в мъка и печал.
Но смъртта не може
Бога да надвий —
след три дни Исуса
Бог сам възкреси.
С радост го приеха
верните тогаз,
Бог му даде власт
над Хадес и смъртта.
3. На Адам грехът тук
смърт донесе ни,
но Бог чрез Исуса
всички ще спаси;
мъртвите, що в Хадес
са заспали днес,
щом гласа му чуят,
ще излязат те.
И ще се изправят
пред светия трон,
съдени ще бъдат
с Царския закон.
В книга на живота
щом са вписани,
в земен рай ще бъдат
без смърт и злини.