Глава 17
Исус поучава Никодим
ДОКАТО присъствува на пасхата през 30 г. от н.е., Исус извършва забележителни знамения, или чудеса. В резултат на това много хора започват да вярват в него. Никодим, един от членовете на синедриона — юдейския висш съд, — е впечатлен и иска да научи повече. Затова той посещава Исус през нощта, по тъмно, вероятно защото се бои, че ако го видят, репутацията му пред другите юдейски водачи ще пострада.
„Рави — казва той, — ние знаем, че като учител ти идваш от Бога; защото никой не може да извършва тези знамения, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“ В отговор Исус казва на Никодим, че за да влезе в Царството на Бога, човек трябва да бъде „роден отново“.
Но как е възможно човек да бъде роден отново? „Той не може да влезе в утробата на майка си за втори път и да бъде роден, нали?“ — пита Никодим.
Не, да бъдеш роден отново не означава това. „Ако не бъде роден някой от вода и дух — обяснява Исус, — той не може да влезе в царството на Бога.“ Когато Исус бил покръстен и светият дух се спуснал върху него, тогава Исус бил роден „от вода и дух“. Чрез придружаващото тези неща изявление от небето — ‘Това е моят Син, когото аз съм одобрил’ — Бог съобщил, че е родил един духовен син, имащ перспективата да влезе в небесното Царство. По–късно, на Петдесетница през 33 г. от н.е., други покръстени хора щели да получат светия дух и така също щели да бъдат родени отново като духовни синове на Бога.
Но ролята на специалния човешки Син на Бога е жизненоважна. „И точно както Моисей издигна змията в пустинята — казва Исус на Никодим, — така и Човешкият син трябва да бъде издигнат, та да може всеки, който вярва в него, да има вечен живот.“ Да, както онези израилтяни, които били ухапани от отровни змии, трябвало да погледнат към медната змия, за да бъдат спасени, така всички хора трябва да проявяват вяра в божия Син, за да бъдат спасени от своето смъртно състояние.
После, подчертавайки любещата роля на Йехова в това, Исус казва на Никодим: „Бог толкова много обичаше света, че даде своя единороден Син, за да може всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, а да има вечен живот.“ По този начин, тук, в Йерусалим, само шест месеца след началото на своята служба, Исус изяснява, че той е средството на Йехова Бог за спасение на човечеството.
Исус продължава да обяснява на Никодим: „Защото Бог изпрати своя Син в света, не за да съди той света“ — тоест, не за да го съди отрицателно, да осъди човешкия род на унищожение. По–скоро, казва Исус, той бил изпратен, „за да бъде спасен светът чрез него“.
Никодим е дошъл при него, изпълнен със страх под прикритието на тъмнината. Затова е интересно, че Исус завършва разговора си с него с думите: „Ето, това е основата за присъда — че светлината [която Исус олицетворява в своя живот и учения] дойде в света, но хората обикнаха повече тъмнината, отколкото светлината, защото делата им бяха порочни. Защото онзи, който върши зли неща, мрази светлината и не идва при светлината, за да не бъдат порицани неговите дела. Но онзи, който върши каквото е истинно, идва при светлината, за да могат неговите дела да бъдат изявени, като извършени в съгласие с Бога.“ Йоан 2:23–3:21; Матей 3:16, 17; Деяния 2:1–4; Числа 21:9.
▪ От какво е подтикнато посещението на Никодим, и защо той идва през нощта?
▪ Какво означава да бъдеш „роден отново“?
▪ Как Исус онагледява своята роля в нашето спасение?
▪ Какво означава това, че Исус не бил дошъл да съди света?