Глава 50

Подготовка за преследване

СЛЕД като учи апостолите си на методите на проповедната работа, Исус ги предупреждава относно противниците. Той казва: „Ето! Аз ви изпращам като овце сред вълци ... Пазете се от хората, защото ще ви предават на местните съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. Да, ще бъдете изправяни пред управители и царе заради мен.“

Въпреки жестокото преследване, с което ще се сблъскат Исусовите последователи, неговото обещание вдъхва увереност: „Когато ви предават, не се тревожете относно това как или какво да говорите, защото това, което трябва да говорите, ще ви бъде дадено в този час, защото не вие единствено сте тези, които говорят, а духът на вашия Баща е този, който говори чрез вас.“

„Освен това — продължава Исус — брат ще предава брата си на смърт, баща — детето си, а децата ще се вдигнат срещу родителите си и ще ги предават на смърт.“ Той добавя: „Всички народи ще ви мразят заради моето име, но този, който устои до края, ще бъде спасен.“

Проповядването е най–важното. По тази причина Исус набляга на необходимостта от дискретност, за да могат те да останат на свобода и да вършат работата. „Когато ви преследват в един град, бягайте в друг — казва той, — защото, наистина ви казвам, никак няма да успеете да обиколите всички израилски градове, докато дойде Човешкият син.“

Вярно е, че Исус дал тези наставления, предупреждение и насърчение на дванадесетте си апостола, но те били предназначени също така и за онези, които щели да участвуват в целосветското проповядване след неговата смърт и възкресение. Това личи от неговите думи, че учениците му ще бъдат ‘мразени от всички народи’, а не само от израилтяните, при които били изпратени да проповядват апостолите. Освен това апостолите явно не били изправяни пред управители и царе, когато Исус ги изпратил на краткотрайната проповедна служба. Пък и тогава вярващите не били предавани на смърт от членовете на своите семейства.

Така че когато казал, че неговите ученици няма да успеят да проповядват във всички градове, докато „дойде Човешкият син“, Исус пророчески ни казал, че неговите ученици няма да успеят да обиколят цялата населена земя, проповядвайки за установеното божие Царство, преди възвеличеният Цар Исус Христос да дойде при Армагедон като екзекутор в името на Йехова.

Исус продължава наставленията относно проповядването с думите: „Ученикът не е по–горе от учителя си, нито слугата — по–горе от господаря си.“ Така че Исусовите последователи могат да очакват, че към тях ще се отнасят по същия недоброжелателен начин и ще ги преследват, както са правили това с Исус заради проповядването на Царството. Но той ги подканя: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата, по–скоро се бойте от онзи, който може да унищожи и душата, и тялото в Геена.“

Исус трябвало да даде пример в това отношение. Той щял безстрашно да понесе смъртта, без да направи компромис със своята лоялност спрямо Онзи, който притежава цялата сила — Йехова Бог. Да, Йехова може да унищожи „душата“ (в този случай това означава бъдещите перспективи на дадения човек като жива душа), или пък може да възкреси човека, за да се радва на вечен живот. Какъв любещ, състрадателен небесен Баща е Йехова!

След това Исус насърчава учениците си с един пример, който показва любещата грижа на Йехова за тях. „Не се ли продават две врабчета за една дребна монета? — пита той. — И въпреки това нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на вашия Баща. Но на вашите глави дори всичките косми са преброени. Затова не се бойте, вие струвате повече от много врабчета.“

Посланието за Царството, което Исус възлага на учениците си да проповядват, ще раздели много семейства, тъй като някои членове ще го приемат, а други ще го отхвърлят. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята — обяснява той. — Дойдох не да донеса мир, а меч.“ Следователно, за да приеме човек библейската истина, се изисква смелост. „Който е по–привързан към баща си или към майка си, отколкото към мен, не е достоен за мен — казва Исус, — и който е по–привързан към сина си или към дъщеря си, отколкото към мен, не е достоен за мен.“

В заключение на своите напътствия Исус обяснява, че онези, които приемат неговите ученици, приемат също и него. „И който даде на един от тези малките дори само чаша студена вода да пие, защото е ученик, казвам ви наистина, той никак няма да изгуби своята награда.“ Матей 10:16–42.

▪ Какво предупреждение отправя Исус към своите ученици?

▪ Какво насърчение и утеха им дава той?

▪ Защо наставленията на Исус се отнасят също и до християните днес?

▪ В какво отношение един ученик на Исус не е по–горе от учителя си?