Какво ще стане, ако умрем?

КАКТО знаеш, хората днес остаряват, разболяват се и умират. Дори някои деца умират. Трябва ли да се боиш от смъртта или от някой, който е умрял? — Знаеш ли какво става, когато човек умре? —

Никой от хората, живеещи днес, не е бил мъртъв преди и не е възкръснал, за да ни разкаже за това. Но когато Исус, великият учител, бил на земята, имало един такъв мъж. Като прочетем за него, можем да разберем какво става с онези, които умират. Този мъж бил приятел на Исус и живеел във Витания — един малък град недалече от Йерусалим. Той се казвал Лазар и имал две сестри, Марта и Мария. Нека да видим какво казва Библията за този случай.

Един ден Лазар се разболява сериозно. По това време Исус е далече. Затова Марта и Мария изпращат някого да съобщи на Исус, че брат им Лазар е болен. Те правят това, защото знаят, че Исус може да дойде и да излекува брат им. Исус не е лекар, но притежава сила от Бога, с която може да излекува всякаква болест. — Матей 15:30, 31.

Но преди Исус да отиде при Лазар, Лазар вече е толкова болен, че умира. Исус обаче казва на учениците си, че Лазар спи и че той ще го събуди. Учениците не разбират какво има предвид Исус. Затова Исус казва ясно: „Лазар умря.“ Какво показва това за смъртта? — То показва, че смъртта е като дълбок сън — толкова дълбок, че човек дори не сънува.

Исус отива да посети Марта и Мария. Там са дошли вече много приятели на семейството, които утешават сестрите, защото брат им е умрял. Когато чува, че Исус идва, Марта отива да го посрещне. След това и Мария отива да види Исус. Тя е много тъжна и плаче, и пада в краката му. Другите приятели, които са последвали Мария, също плачат.

Великият учител ги пита къде са отнесли Лазар. Тогава хората завеждат Исус до пещерата, където е погребан Лазар. Когато вижда, че всички плачат, Исус също започва да плаче. Той знае колко е мъчително да изгубиш близък човек в смъртта.

Пред пещерата е поставен един камък и Исус казва: „Отместете камъка.“ Трябва ли да направят това? — Марта не мисли, че идеята е добра. Тя казва: ‘Господарю, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.’

Но Исус ѝ казва: „Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ Исус има предвид, че Марта ще види нещо, което ще прослави Бога. Какво смята да направи Исус? Когато отместват камъка, Исус започва да се моли на глас на Йехова. След това казва силно: „Лазаре, излез вън!“ Дали той ще излезе? Възможно ли е това? —

Ами можеш ли да събудиш някой, който спи? — Да, ако извикаш силно, той ще се събуди. Но можеш ли да събудиш някой, който спи в смъртта? — Не. Независимо колко силно викаш, мъртвият няма да те чуе. Нито ти, нито аз, нито който и да било друг човек на земята можем да направим нещо, за да събудим мъртвия.

Но Исус е по–различен. Той притежава специална сила от Бога. Затова когато Исус вика Лазар, се случва нещо удивително. Мъжът, който е мъртъв от четири дена, излиза от пещерата! Той отново е жив! Може отново да диша, да ходи и да говори! Да, Исус възкресява Лазар от мъртвите. — Йоан 11:1–44.

Помисли сега: Какво станало с Лазар, когато умрял? Дали някаква част от него — душа или дух — напуснала тялото му и отишла да живее другаде? Дали душата на Лазар отишла на небето? Дали той живял четири дена с Бога и светите ангели? —

Не. Спомни си, че Исус казал, че Лазар спи. Какво става, когато спиш? Когато спиш много дълбоко, ти не знаеш какво става около тебе, нали? — И когато се събудиш, не знаеш колко дълго си спал, докато не разбереш колко е часът.

Нещо подобно е и с мъртвите. Те не знаят нищо. Те не чувстват нищо. И не могат да направят нищо. Така било с Лазар, когато бил мъртъв. Смъртта е като дълбок сън, при който човек не си спомня нищо. Библията казва: „Мъртвите не знаят нищо.“ — Еклисиаст 9:5, 10.

Помисли и за това: Ако Лазар беше в небето през тези четири дена, нима нямаше да каже нещо за това? — И ако беше в небето, дали Исус щеше да го принуди да се върне на земята от това прекрасно място? — Разбира се, че не!

Много хора обаче казват, че ние имаме душа и че тя продължава да живее, след като тялото умре. Те казват, че душата на Лазар продължила да живее някъде. Но Библията не казва това. Тя казва, че Бог направил първия човек Адам „жива душа“. Адам бил душа. Библията казва също, че когато съгрешил, Адам умрял. Той станал „мъртва душа“ и се върнал в пръстта, от която бил направен. Освен това Библията казва, че всички потомци на Адам са наследили от него греха и смъртта. — Битие 2:7; 3:17–19; Числа 6:6, НС; Римляни 5:12.

Следователно е ясно, че ние нямаме душа, която е нещо отделно от тялото ни. Всеки един от нас е душа. И тъй като хората са наследили греха от първия човек Адам, Библията казва: ‘Душата, която греши, ще умре.’ — Езекиил 18:4.

Някои хора се страхуват от мъртвите. Те не смеят да отидат на гробищата, защото мислят, че мъртвите имат душа, която е отделена от тялото им и може да навреди на живите. Може ли обаче един мъртъв човек да навреди на някой жив? — Не, не може.

Някои хора дори вярват, че мъртвите могат да дойдат при живите като духове. Затова приготвят храна за мъртвите. Но хората, които правят така, не вярват в действителност в онова, което Бог казва за мъртвите. Ако вярваме в онова, което казва Бог, няма да се страхуваме от мъртвите. И ако наистина сме признателни на Бога за живота си, ще показваме това, като вършим нещата, които той одобрява.

Но може да се питаш: ‘Дали Бог ще възкреси децата, които са умрели? Дали той иска това?’ Нека да поговорим по този въпрос в следващата глава.