Самарянин, който е истински ближен

Докато Исус е още близо до Йерусалим, при него идват различни юдеи. Някои искат да се учат от него, други — да го изпитат. Един от тях, който е вещ в Закона, му задава въпроса: „Учителю, какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“ (Лука 10:25)

Исус разбира, че той не пита просто от любопитство. Мъжът може би се опитва да го накара да каже нещо, което ще засегне юдеите. Тъй като вижда, че човекът вече има изградено мнение, Исус по умел начин го кара да разкрие какво мисли.

Пита го: „Какво пише в Закона? Какво четеш там?“ Този човек е изучавал Божия закон, затова се позовава на него, като цитира Второзаконие 6:5 и Левит 19:18: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум’ и ‘ближния си както себе си’.“ (Лука 10:26, 27) Това ли е отговорът?

Исус казва на мъжа: „Правилно отговори, ‘изпълнявай това и ще получиш живот’.“ Но така ли приключва разговорът? Мъжът не иска само принципен отговор. Той иска „да покаже, че е праведен“, да получи потвърждение, че възгледите му са правилни и начинът, по който се отнася към другите, е оправдан. Ето защо пита: „Кой всъщност е моят ближен?“ (Лука 10:28, 29) Този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда. Защо?

Юдеите смятат, че думата „ближен“ се отнася само за онези, които спазват юдейските традиции, и като че ли Левит 19:18 подкрепя това. Един юдей може дори да твърди, че „не е позволено“ да се сприятелява с човек, който не е юдей. (Деяния 10:28) Следователно този мъж и може би някои от Исусовите ученици се смятат за праведни, щом се отнасят добре към събратята си юдеи. Но с някого от друг народ може да се държат лошо, защото той всъщност не е техен ближен.

Как Исус да поправи този възглед, без да обиди мъжа и другите юдеи? Той разказва една притча: „Като слизаше от Йерусалим към Йерихон, един мъж попадна в ръцете на разбойници, които го ограбиха, пребиха го и си отидоха, като го оставиха да лежи полумъртъв.“ Исус продължава: „Случайно по същия път слизаше един свещеник, но когато го видя, премина на отсрещната страна. Също и един левит стигна до това място и като го видя, премина на отсрещната страна. Но един самарянин, който пътуваше по този път, стигна до него и като го видя, го съжали.“ (Лука 10:30–33)

Мъжът, на когото Исус разказва това, сигурно знае, че в Йерихон живеят много свещеници и левити, които помагат в храма. За да се приберат вкъщи, те трябва да изминат 23 км по опасен път, край който дебнат разбойници. Ако попаднат на събрат юдей в беда, не трябва ли да му помогнат? В разказа на Исус те не го правят. Онзи, който се притичва на помощ, е един самарянин, човек от народ, който юдеите презират. (Йоан 8:48)

Как самарянинът помага на ранения юдей? Исус продължава: „Приближи се до него, превърза раните му, като изля върху тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче и го заведе в една странноприемница, където се погрижи за него. На следващия ден извади два динария, даде ги на собственика на странноприемницата и каза: ‘Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, ще ти го платя, като се върна.’“ (Лука 10:34, 35)

Като приключва разказа си, Великият учител Исус задава на мъжа следния въпрос, подтикващ към размисъл: „Според тебе кой от тези тримата показа, че е ближен на човека, който беше попаднал на разбойниците?“ Вероятно на мъжа му е неудобно да отговори „Самарянинът“, затова казва: „Онзи, който постъпи милостиво към него.“ Тогава Исус показва съвсем ясно каква е поуката от разказа, като го подканя: „Върви си и постъпвай по същия начин.“ (Лука 10:36, 37)

Какъв резултатен метод на поучаване! Ако Исус просто беше казал на мъжа, че и хората, които не са юдеи, са негови ближни, дали той и другите юдеи щяха да приемат това? Едва ли. Но след този обикновен разказ с познати на слушателите подробности, отговорът на въпроса „Кой всъщност е моят ближен?“ става очевиден. Истински ближен е онзи, който проявява любовта и милостта, към които ни подканя Писанието.