Притчата за работниците на лозето

Исус току–що е казал на слушателите си в Перея, че „много от онези, които са първи, ще бъдат последни, а от последните — първи“. (Матей 19:30) Сега подчертава това изказване с една притча за работници на лозе:

„Небесното царство прилича на човек, на земеделец, който излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Като се споразумя с работниците за един динарий на ден, той ги изпрати на лозето си. И като излезе пак около третия час, видя други да стоят без работа на пазарния площад и им каза: ‘Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага.’ И те отидоха. Той излезе пак около шестия и около деветия час и направи същото. Накрая, около единайсетия час, излезе и видя други, които стояха, и ги попита: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ Те му отговориха: ‘Защото никой не ни нае.’ Той им каза: ‘Отидете и вие на лозето.’“ (Матей 20:1–7)

Исусовите слушатели вероятно свързват изразите „небесно царство“ и „земеделец“ с Йехова Бог. Писанието го представя като стопанин на лозе, което пък представя народа на Израил. (Псалм 80:8, 9; Исаия 5:3, 4) Тези, които са под властта на договора на Закона, са сравнени с работници на лозето. Притчата на Исус обаче не се отнася за миналото, а за ситуацията по негово време.

Предполага се, че религиозните водачи като фарисеите, които наскоро са изпитвали Исус по въпроса за развода, са заети постоянно със служба за Бога. Те са като работниците, наети за цял ден, които очакват да получат пълната дневна надница от един динарий.

Свещениците и другите от тази група смятат, че обикновените юдеи служат на Бога в по–малка степен, подобно на онези, които работят само няколко часа на Божието лозе. В Исусовата притча те са работниците, наети „около третия час“ (9 ч.) или по–късно през деня — в шестия, деветия и в единайсетия час (17 ч.).

Мъжете и жените, които следват Исус, са смятани за „проклети“. (Йоан 7:49) През по–голямата част от живота си те са се занимавали с риболов или нещо друго. След това, през есента на 29 г., „стопанинът на лозето“ е изпратил Исус да призове тези смирени хора да работят за Бога като Христови ученици. Те са „последните“, които споменава Исус, работниците от единайсетия час.

Завършвайки притчата, той описва какво става в края на работния ден: „Когато се свечери, стопанинът на лозето каза на своя главен служител: ‘Повикай работниците и им плати каквото им се полага, като започнеш от последните и стигнеш до първите.’ Когато дойдоха, мъжете от единайсетия час получиха по един динарий. А когато дойдоха първите, сметнаха, че ще получат повече, но също получиха по един динарий. Като го получиха, започнаха да недоволстват срещу земеделеца и казаха: ‘Последните работиха само един час, а ти ги сметна за равни на нас, които работихме усилно през целия ден в изгарящата жега!’ Той отговори на един от тях с думите: ‘Приятелю, аз не те ощетявам. Нали се споразумя с мене за един динарий? Вземи каквото ти се полага и си върви. Искам да дам на последния колкото и на тебе. Нямам ли право да постъпвам със собствените си притежания както пожелая? Или окото ти е зло, защото аз съм добър?’ Така последните ще станат първи, а първите — последни.“ (Матей 20:8–16)

Учениците може би са озадачени от края на притчата. Как юдейските религиозни водачи, които се мислят за „първи“, ще станат „последни“? И как Исусовите ученици ще станат „първи“?

Учениците са смятани за „последни“ от фарисеите и другите, но имат възможността да бъдат „първи“ и да получат пълно заплащане. Със смъртта на Исус земният Йерусалим ще бъде отхвърлен, след което Бог ще избере нов народ, „Божия Израил“. (Галатяни 6:16; Матей 23:38) Йоан Кръстител е имал предвид този народ, когато е говорил за бъдещото покръстване със свети дух. „Последните“ ще са първите, които ще се възползват от това покръстване и ще имат привилегията да бъдат свидетели за Исус „до най–отдалечените краища на земята“. (Деяния 1:5, 8; Матей 3:11) Със сегашното си разбиране на промяната, за която говори Исус, учениците могат да предвидят, че ще се сблъскат с крайното недоволство на религиозните водачи, които стават „последни“.