Те не се поклонили

Известно време след като сънувал статуята, цар Навуходоносор направил огромно изображение от злато. Той го издигнал в равнината Дура и извикал най–видните хора в страната да се съберат пред него. Сред тях били и Седрах, Мисах и Авденаго. Царят заповядал: „Щом чуете звука на роговете, арфите и гайдите, се поклонете на изображението! Който не го направи, ще бъде хвърлен в огнената пещ.“ Щели ли тримата евреи да се поклонят на изображението, или щели да останат верни на Йехова?

Царят заповядал музиката да засвири. Всички без Седрах, Мисах и Авденаго паднали на колене и се поклонили на изображението. Някои забелязали това и съобщили на царя: „Тези трима евреи отказват да се поклонят на изображението, което ти направи.“ Навуходоносор наредил да ги доведат и им казал: „Давам ви още една възможност да се поклоните на изображението. Ако ли не, ще ви хвърля в пещта и никой бог няма да може да ви спаси от мене.“ Но те отговорили: „Царю, не се нуждаем от друга възможност. Нашият Бог може да ни спаси. Но дори да не го направи, няма да се поклоним на изображението.“

Навуходоносор се разгневил и казал на хората си: „Направете пещта седем пъти по–гореща от обикновено!“ След това заповядал на войниците си: „Завържете тези мъже и ги хвърлете вътре!“ Пещта била толкова гореща, че щом се приближили до нея, войниците умрели на мига. Тримата евреи паднали в огъня. Когато обаче погледнал вътре, Навуходоносор видял не трима, а четирима мъже да ходят в пещта. Той се изплашил и попитал служителите си: „Не хвърлихме ли трима мъже в огъня? Аз виждам четирима и единият прилича на ангел.“

Навуходоносор отишъл по–близо до пещта и извикал: „Излезте, служители на Всевишния Бог!“ Всички се изумили, като видели Седрах, Мисах и Авденаго да излизат от огъня невредими. Кожата, косата и дрехите им не били изгорели и те дори не миришели на дим.

Навуходоносор казал: „Богът на Седрах, Мисах и Авденаго е велик. Той изпрати ангела си и ги спаси. Няма друг бог като него.“

Искаш ли и ти като тримата евреи да проявяваш лоялност към Йехова, каквото и да става?