Въпроси от читатели

◼ Как е подходящо да реагира еклезията, когато някой се откаже от истинската християнска вяра и се свърже с друга религиозна организация?

Таково нещо се случило вече през първото столетие. Затова не бива да ни очудва, че също така се среща понякога и днес. Когато се случи подобно нещо, подходящо е еклезията да реагира така, че духовната чистота на верните християни да бъде закрилена.

Според дефиницията на един речник един изменник „на партия или вероизповедание е отпаднал“. Друг речник дава следната дефиниция на думата „отпадналост“: „Отказване, отхвърляне на вяра, съюзничество [или] съществуваща връзка; Изменничество спрямо [някого]“. В съответствие с това Юда Искарот се бил провинил в изменничество, когато се отказал от обожаването на Йехова и предал Исус. Други станали по–късно изменници, като се отказали от истинската вяра и това дори по времето на апостол Йоан и други от първите ученици. Йоан е писал: „Те излезоха от нас, но не бяха от нашия вид, защото ако беха били от наш вид, щяха да си останат с нас“ (1 Йоан 2:19).

Какво да се прави, когато днес се случи таково нещо? Възможно е например, старейшините на еклезията да научат, че кръстен християнин, който вече не се събира с народа на Йехова, очевидно се присъединил към друга религиозна организация. В съответствие с думите на Исус относно грижата за отделени овце би трябвало духовните пастири да бъдат заинтересувани да помогнат на съответния (Матей 18:12–14; сравни 1 Йоан 5:16). Но как трябва да се постъпи, ако пастирите, на които е възложено изследването на съответния случай, установят, че човека за когото става въпрос не иска да има вече нищо общо с народа на Йехова и е решен занапред да принадлежи към фалшивата религия?

Тогава само ще се спомене в еклезията, че той е напуснал общността и затова не е вече Свидетел на Йехова. Той се отказал от „съществуваща връзка“. Не е необходимо да се предприеме формално изключване. Защо не? Защото съответният вече сам е напуснал общността. Вероятно той не се опитва да поддържа връзка с бившите си братя и да ги предумва да го следват. Лоялните братя от своя страна не търсят общност с него, понеже той ‘си отиде от тях, защото не е от техен вид’ (1 Йоан 2:19). Човек, който по този начин е напуснал общността, т.е. е „излезъл от нас“, може да започне да изпраща писма или публикации, служещи на фалшивата рилигия или поощряващи към изменничество. Това би потвърдило, че той положително „не е от наш вид“.

Но, Библията предупредително показва, че някои ще се опитат да останат във връзка с Божия народ и да заблудят други. Апостол Павел дал следното предупреждение: „От вашата среда ще се издигнат мъже, които ще говорят изопачени неща, за да повлекат след себе си учениците“ (Деянието на апостолите 20:30). Той настойчиво заповядал на християните да забележат „тия, които причиняват отцепления и дават причина за спъване, противно на учението“, което са научили и да се отстранят от тях (Римляните 16:17, 18).

Ако човек стане фалшив учител в редиците на истинските християни, както това било станало с Именей и Филет в дните на апостол Павел, трябва пастирите на стадото да вземат защитни мерки. Ако съответният отхвърли техните любвеобилни предупреждения и продължава да поощрява към отцепничество, може съдебен комитет, образуван от старейшини, да му отнеме общността въз основа на изменничество (2 Тимотей 2:17; Тито 3:10, 11). Братята и сестрите в еклезията ще последват тогава съвета на Павел и ‘ще се отстранят от тези, които причиняват отцепления’. Подобен съвет е дал също и апостол Йоан: „Ако някой дойде при вас и не носи това учение, тогава никога не го приемайте в къщата си и не го поздравявайте“ (2 Йоан 10).