Възвестители на Царството разказват
‘Добро сведение от далечни страни’
◼ В ЛЕДОВИТАТА Гренландия няколко възвестители срещнали в проповедната служба един млад норвежец, който взел от тях книгата „Животът — как е възникнал той? Чрез еволюция или сътворение?“ Той не показал голям интерес. Но при следващото посещение на братята в това отдалечено място, той им казал, че е прочел книгата вече няколко пъти и желае други публикации. Те му оставили няколко книги и брошури. Натъжило го това, че братята ще дойдат чак следваща година, но те му оставили адреса си. За голяма изненада, един месец по-късно той застанал пред тяхната врата. Както разказал самия, на път за неговата лодка бил пропаднал през леда със снежния самоход и след това трябвал да пропътува още шест часа с лодката, докато най-после ги намерил. Той желаел още литература и искал да разговаря за истината. Същата вечер посетил събранието и запланувал да ги посещава един път в месеца. Така той дошъл и по случай посещението на окръжния надзорник, което доста го окуражило. Междувременно напуснал Църквата и проповядвал благата вест в неговата област. Когато поради снега през зимата е възпрепятстван да посещава събранията, той наема хеликоптер, което му струва всеки път 150 долара.
Колко от нас са направили такива усилия, за да напредват в службата?
◼ На остров Мадагаскар има много интересуващи се за благата вест. Там има над 3 200 възвестители на Царството, а 16 205 души посетили тържеството по случай Възпоминателната вечеря. Братята полагат големи усилия, за да достигнат всички хора на острова.
Така 17 от 30 възвестители в еклезията Изаонхо, решили да свидетелствуват в една много отдалечена област. Те напуснали тяхното село половин час след полунощ. Два часа вървяли по каменисти, виещи се планински пътеки и през блатисти места. Към 2.30 часа достигнали тропичната гора. Поради тъмнината, която царувала в гората, някои братя падали върху камъни. Други падали в дупки с вода, издълбани в скалите. В девствената гора имало пиявици и много инсекти, от които били нападани особено сестрите. Това мочурище на някои места достигало до колене. Всички 17 възвестители имали някакви наранявания, но в 6.30 часа най-после стигнали до края на гората.
В 6.45 часа се започнало с проповедната служба. Повечето хора приели любезно възвестителите. Съвсем друга била реакцията на жената на протестантския свещеник. Тя казала: „Аз имам моята религия; това ми е достатъчно. Библията зная наизуст.“ Когато възвестителят ѝ предложил един брой на Стражева кула, тя отказала високомерно с думите: „Имам достатъчно други неща за четене.“ Но тя започнала да задава въпроси: „Кои сте Вие, откъде идвате и кой Ви е изпратил?“ След като възвестителят ѝ отговорил задоволително на всички въпроси и разказал за всичките трудности по пътя за нейното село, тя взела един брой от Стражева кула, казвайки: „Ще го купя. Кой знае, дали не сте изпратени от Бога.“
Към 13.30 часа 17-те възвестители се отправили отново на път, който, поради това, че го преминали денем, траел по-малко от четири часа. Изморени, но в сигурност те се върнали вкъщи. Лицата им сияели от радост. Те казали: „За нас 17 от еклезията Изаонхо това бе незабравим ден.“
Несъмнено духът на Йехова предразполага неговите предани служители да проповядват благата вест за Царството в „най-отдалечените части на Земята“ и много хора реагират благосклонно на превъзходните усилия на свидетелите (Деяния на апостолите 1:8).
[Снимка на страница 19]
Пристанището на Уманак (Гренландия)