Религиозна свобода в България

Шест автобуса от България с над 300 делегати за Областния конгрес „Обичащи свободата“ пристигнаха на мястото на конгреса близо до град Солун, Гърция, в четвъртък вечерта, на 11 юли 1991 г. Поради гражданската война в съседна Югославия и безпокойството, предизвикано от нея в тези области, делегатите до последния момент не бяха сигурни дали ще получат визите си.

В сряда следобед служителите на гръцкото посолство в София, България, останаха извън работно време, за да могат да обработят всичките визи. Така че автобусите все пак успяха да съберат делегатите от цялата страна точно навреме, за да пристигнат на мястото на конгреса вечерта преди започването на конгреса в петък, 12 юли.

По това време Свидетелите на Йехова бяха под възбрана в България и можем да си представим вълнението им поради възможността да се радват свободно на християнско общуване в съседна Гърция! Една зала на мястото на конгреса, с чудесно украсена сцена (показана на снимката), беше подготвена за българските гости. Колко възхитени и благодарни бяха те за това, че практически цялата програма на конгреса беше представена на родния им език! Единствено изключение беше библейската драма. Но бе изнесен 15–минутен доклад, обобщаващ съдържанието ѝ на български език, а след това делегатите се присъединиха към гръцките си братя, за да видят представлението.

Един от основните моменти на българския конгрес беше докладът за покръстването в събота сутринта. Броят на присъствуващите тогава достигна своя връх — 342 души, като 39 бяха покръстени (някои от тях се виждат застанали прави на снимката). Делегатите също така с вълнение посрещнаха представянето на новите публикации на своя език: „Духовете на мъртвите — Могат ли те да ти помогнат или да ти навредят? Дали те наистина съществуват?“ и книгата „Моята книга с библейски разкази“.

Но най–вълнуващата новина очакваше делегатите скоро след завръщането им в България. На 17 юли, по–малко от седмица след конгреса, дейността на Свидетелите на Йехова в България беше узаконена! И заслужава да се отбележи, че през следващия месец вестителите от сборовете в България имаха средно по 21,2 часа служба. Колко щастливи можем да бъдем, че още една страна от Източна Европа се радва на религиозна свобода!