Запази лоялност и живей!
„ПОХУЛИ Бога и умри!“ Корицата на нашето списание изобразява жената на Йов, която се нахвърлила върху него с тези думи. Това се случило преди около 3600 години. Тази словесна атака към верния божи служител подчертава един спорен въпрос, пред който човечеството е изправено и до днес. Верният Йов понесъл ужасни загуби — стадата си, дома си, десетте си деца. И ето — и неговото тяло било измъчвано от продължителна болест, която го поставяла на изпитание до крайност. Каква била причината? Главният враг на Бога и човека, Сатан Дяволът, се опитвал да докаже едно предизвикателство — че човек няма да запази лоялност към Бога, когато е подложен на сурово изпитание. — Йов 1:11, 12; 2:4, 5, 9, („Синодален превод на Библията“, 1993 г.) 10.
Днес, както и в дните на Йов, „целият свят лежи в лукавия“, Сатан Дявола. (1 Йоан 5:19) Всъщност, това дори е още по–вярно днес, тъй като този, който „се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена“, е изхвърлен от небето долу на тази земя. (Откровение 12:9) Това е причина за големите беди, които измъчват човечеството в наше време. Първата световна война, избухнала през 1914 г., отбеляза „начало на страдания“, които продължават и досега — чак до края на този 20–и век. — Матей 24:7, 8.
Дали в този жесток, деградирал свят си чувствувал някога, че повече не можеш да издържаш? Дали си се питал някога: ‘Животът има ли цел?’ Йов може би изпитвал същото, но никога не загубил вярата си в Бога, въпреки че правил грешки. Той изразил своята решителност с тези думи: „Докато издъхна, ще пазя лоялността си ненакърнена!“ Той имал увереността, че Бог ще ‘опознае лоялността му’. — Йов 27:5, NW; 31:6, NW.
Исус Христос, самият Син на Бога, също трябвало да издържи изпитания, когато бил тук на земята. Сатан атакувал Исус по различни начини. Той използувал физическите нужди на Исус и поставил на изпитание неговото упование на божието Слово, например, на планината на изкушението. (Матей 4:1–11) Той измъчвал Исус, като използувал отстъпниците книжници и фарисеи, както и техните лековерни последователи, за да го преследват, да го обвиняват в богохулство, и да заговорничат да го убият. (Лука 5:21; Йоан 5:16–18; 10:36–39; 11:57) Те се отнесли към Исус много по–лошо, отколкото тримата фалшиви утешители към Йов. — Йов 16:2; 19:1, 2.
В Гетсиманската градина, когато наближавала кулминацията на неговото изпитание, Исус казал на своите ученици: „Душата Ми е прескръбна до смърт.“ След това, „падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Накрая, на мъченическия стълб, в изпълнение на пророческите думи от Псалм 22:1, Исус извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Но в крайна сметка Бог не изоставил Исус, защото Исус запазил съвършена лоялност към Него, като осигурил образец, който всички истински християни да следват. Йехова възнаградил Исус, който запазил лоялността си, като го възкресил от мъртвите и го възнесъл на най–високите небеса. (Матей 26:38, 39; 27:46; Деяния 2:32–36; 5:30; 1 Петър 2:21) Бог ще възнагради всички други, които също запазват лоялност към него.
Лоялността на Исус не само дала пълен отговор на предизвикателството на Сатан, но жертвуването на неговия съвършен човешки живот осигурило откупа, въз основа на който хората, запазващи лоялността си, могат да получат вечен живот. (Матей 20:28) Най–напред Исус събира едно помазано „малко стадо“, чиито членове стават сънаследници с него в небесното Царство. (Лука 12:32) След това, едно „голямо множество“ е събирано, за да оцелее през „голямата скръб“, и идващо от нея, да наследи вечен живот под управлението на божието Царство на земята. — Откровение 7:9, 14–17.
Йов, който запазил лоялността си, ще бъде сред милиардите мъртви, които ще бъдат възкресени тогава, за да станат част от това мирно общество на ‘новата земя’. (2 Петър 3:13; Йоан 5:28, 29) Както е изобразено на последната корица на нашето списание, лоялността получила своята награда по времето на Йов, когато Йехова ‘благословил последните дни на Йова повече от първите му’. Той се сдобил с духовна сила, като един, който „не съгреши с устните си“. Бог продължил неговия живот допълнително с още 140 години. Освен това Бог дал на Йов двойно от всичко, което имал той преди, и на Йов ‘му се родили седем сина и три дъщери’, като дъщерите били смятани за най–красивите в цялата страна. (Йов 2:10; 42:12–17) Но всичкото това благополучие било само една предварителна представа за благословиите, на които хората, запазили лоялността си, ще се наслаждават в рая на ‘новата земя’. Ти също можеш да участвуваш в тази радост, както ще обяснят следващите страници!
[Снимка на страница 4]
Исус дал съвършен пример на човек, който запазва лоялността си