Въпроси на читатели

Когато Ева, а по–късно и Адам яли от плода на дървото за познаване на доброто и злото, дали всъщност яли ябълка?

Не знаем. Много хора са мислели, че ‘забраненият плод’ е ябълка, и през вековете художниците често са го рисували така. Но Библията не назовава дървото или неговия плод по име. Ева го наричала просто „плода на дървото, което е всред градината“. — Битие 3:3.

Интерес в това отношение представлява статията „Ябълка“ в книгата Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“]:

„Правени са много предположения относно идентифицирането на дървото и плода, означени с еврейската дума тапу̀ах. Самата дума показва нещо, което се отличава със своя аромат или мирис. Тя идва от корена нафа̀х, което означава ‘дъх; издихание; задъхване’. (Би 2:7; Йов 31:39, NW; Йер 15:9, NW) С оглед на това М. С. Фишер писал: ‘На пръв поглед връзката [с нафа̀х] изглежда семантично пресилена, но мислите на „дишам“ и „изпускам миризма“ са свързани. Паралелната форма пуах означава както „порив“ (на вятъра), така и „да изпуска приятна миризма, да е ароматичен“.’ — Theological Wordbook of the Old Testament [„Теологичен речник на Стария завет“], издаден от Р. Л. Харис, 1980, т. 2, с. 586.

Няколко плода са били предложени вместо ябълка, включително и портокал, лимон, дюля и кайсия . . . Но свързаната с тази арабска дума туфах означава главно ‘ябълка’ и заслужава внимание това, че еврейските местни названия Тапфуа и Бет–тапфуа (вероятно наречени така, поради преобладаващото наличие на този плод в областта им) са запазени в техните арабски еквиваленти чрез употребата на тази дума. (ИсН 12:17; 15:34, 53; 16:8; 17:8, NW) Тези местности не били в равнините, а сред хълмиста област, където климатът като цяло е донякъде умерен. Освен това възможността за някакви климатични промени в миналото не може да се изключи изцяло. Днес в Израел растат ябълкови дървета и затова изглежда, че те отговарят задоволително на библейското описание. Уилям Томсън, който прекарал много години в Сирия и Палестина през миналия век, дори съобщил, че е намерил ябълкови градини в района на Аскалон във филистимската земя. — The Land and the Book [„Страната и Книгата“], преиздадена от Дж. Гранде, 1910, с. 545, 546.

Ябълковото дърво (Pyrus malus) се споменава главно в Песен на песните, където проявите на любовта на овчаря, партньор на суламката, са сравнени с приятната сянка на ябълково дърво и със сладостта на неговия плод. (Пес 2:3, 5) На свой ред той сравнява дъха ѝ с аромат на ябълки. (Пес 7:8; виж също 8:5.) В Притчи (25:11) по подходящ начин уместните думи са сравнени със „златни ябълки в сребърни съдове“. Единственото друго споменаване на ябълка е в Йоил 1:12. Общоприетата традиция, че ябълката е забраненият плод от Едем, няма никакво библейско основание. Подобно на това, в King James Version [„Версия на крал Яков“] (Пс 17:8; Пр 7:2 и други) се намира изразът ‘очната ябълка’, но не е еврейски израз, а буквалният му превод е ‘зеницата на [нечие] око’.“ — „Прозрение върху Писанията“, Том 1, страници 131, 132, публикувана през 1988 г. от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“.