Всички ли са божествени откровения?
ДАЛИ божият дух, който вдъхновил Светата Библия, може да има нещо общо и с други книги, които някои хора смятат за святи? (2 Тимотей 3:16) Този въпрос бил повдигнат от едно италианско йезуитско списание (La Civiltà Cattolica [„Ла чивилта католика“]), издавано „под надзора на [Ватиканския] държавен секретариат“ и следователно смятано за авторитетно в католическите среди.
„Бог, посредством действието на Светия Дух, разпръснал семето на Словото дори в някои свети книги на неюдейската и нехристиянската традиция“ — се казва в йезуитското списание. За йезуитите „свети“ книги, като например „Авеста“ на зороастризма или ‘Четирите книги’ на конфуцианството, не са били писани „без влияние от страна на Светия Дух и затова в известна степен те съдържат едно ‘божествено откровение’“.
В статията обаче се прави едно пояснение. „Не всичко, което тези свети книги съдържат, е слово на Бога“ — се казва в статията, като се добавя, че онези, които са писали тези книги, може да са „били повлияни от едно политеистично обкръжение или от философската среда“, в която живеели и действували. Според Марко Полити, един кореспондент за вътрешните работи на Ватикана за италианския вестник La Repubblica [„Ла република“], това становище „отваря немислими досега възможности във взаимоотношенията между Католическата църква и големите исторически религии“, като това напомня за духа на различните междуверски събрания за молитва като това, което се състоя в Асизи през 1986 г., намерило енергична подкрепа от страна на Йоан Павел II.
Йехова не е Бог на безредие и объркване. (1 Коринтяни 14:33) Затова нямаме основания да направим заключението, че неговият свети дух, или действена сила, би вдъхновил дори част от кои и да е книги, които не са в пълна хармония с неговото Слово, Библията. Вместо да насърчава икуменичните връзки между различни „религиозни традиции“, християнският апостол Павел писал, че има „една надежда . . . един Господ, една вяра, едно кръщение“. — Ефесяни 4:4, 5.
Тази „една надежда“ се крепи на вярата в Исус Христос. Библията уместно казва: „Чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12) Никоя друга „свята книга“ не представя Исус като централна фигура в изпълнението на божиите цели. Само ако приемем Библията за Слово на Бога, тогава тя може да ни учи за любещата мярка на Йехова за спасение. — Йоан 17:3; 1 Солунци 2:13.