Зрялост

ДА СИ достигнал зрялост означава да си напълно пораснал, готов, завършен според определен стандарт. Библията дава стандарта, по който да бъде установено в какво се състои духовната зрялост (завършеност). Според този стандарт зрелият християнин е човек, който не е духовно бебе, което често е непостоянно и лесно бива заблудено или повлияно от другите относно доктринни въпроси. (Ефесяни 4:11–14) Тъй като неговите различителни способности са обучени, той може да различава както правилното, така и погрешното. Той няма нужда да бъде учен на началните неща. (Евреи 5:11–6:2, NW) Той не се ръководи от светска мъдрост, но от божия дух. — 1 Коринтяни 2:6, 10–13, NW, бел. под линия.

В Библията никъде не се говори за степени или етапи на духовна зрялост или пълнолетие. Но точно както един човек, след като достигне зряла възраст, продължава да расте в познание, опит и преценка, така и зрелият християнин продължава да напредва. Изпитанията, които той понася, може да укрепят вярата и издръжливостта му. Апостол Яков писал: „Смятайте това за радост, братя мои, когато посрещате различни изпитания, като знаете, че това изпитано качество на вашата вяра изработва издръжливост. Но нека издръжливостта си свърши работата докрай, та да бъдете завършени [буквално „съвършени“] и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.“ (Яков 1:2–4, NW) По подобен начин, както хората на зряла възраст ще се различават във физическо отношение и в умствените си способности и таланти, така и зрелите християни може да се различават по определени качества, като някои са забележителни в едно отношение — например в познание, преценка, смелост или щедрост, — а други в друго. (Сравни 1 Коринтяни 7:7; 12:4–11, 27–31.) Така че когато говорим за зрялост, е необходимо да вземем предвид това, че специалните способности или таланти не са нещата, които определят дали един човек е зрял християнин, или не.

Цялата уредба на сбора с неговите апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители служела за създаването на зрели християни — пораснали в духовно отношение хора. (Ефесяни 4:11–14; сравни Колосяни 1:28, 29; 4:12, 13.) Ясно е тогава, че онези, които служели като пастири и учители, трябвало да бъдат духовно зрели личности, а не бебета. Но от човека, назначен за надзорник или помощник–служител, се изисквало нещо повече от духовно пълнолетие. (1 Тимотей 3:1–9, 12, 13, NW; Тит 1:5–9, NW) Например, едно от изискванията за надзорника било той да бъде „мъж, който ръководи своя дом по хубав начин, като има деца, които му се подчиняват в пълна сериозност“. (1 Тимотей 3:4, NW) Така че един мъж можел да бъде зрял в известни отношения от духовна гледна точка и въпреки това, ако неговите деца били бунтовни и не се поддавали на никакъв контрол, той нямало да бъде подходящ за позицията на надзорник.