Защо липсва уважение към властта?

„Като световно явление неподчинението към установената власт — религиозна и светска, социална и политическа — може един ден да бъде смятано за забележителното събитие на последното десетилетие.“

ИЗМИНА много време от 60–те години на 20–и век, десетилетието, споменато тук от г–жа Хана Арент, която е историк и философ. Днес вълната от неуважение към властта става по–силна от когато и да било.

Например, в едно неотдавнашно сведение в лондонския вестник „Таймс“ се казва: „Някои родители отказват да приемат властта на учителя над детето им и когато се правят опити за дисциплиниране на детето им, те се оплакват.“ Често когато децата им биват дисциплинирани в училище, родителите отиват там не само за да заплашват учителите, но и за да ги нападат.

Цитират се думите на говорителя на Националния съюз на директорите на училища във Великобритания: „Хората казват ‘Имам права’ вместо ‘Имам отговорности’.“ Освен че не успяват да внедрят в децата си значително уважение към властта, някои родители не поправят своите младежи — и отказват да позволят на други да направят това. На децата, които претендират за ‘правата’ си, се позволява да се надсмиват както над властта на родителите, така и над властта на учителите, и резултатът може да се предвиди — „едно ново поколение, което не уважава властта и няма представа какво е правилно и погрешно“ — пише журналистката Маргарет Дрискол.

В своята статия „Безразсъдното поколение“ списание „Тайм“ наблегна на разочарованието на много руски младежи, като цитира един известен рап певец, който казал: „Как може някой, роден в този свят, в който няма нищо трайно и нищо справедливо, да има вяра в обществото?“ Социологът Михаил Топалов подкрепя това чувство: „Тези деца не са глупави. Те са виждали как родителите им са били лъгани от държавата, виждали са ги как губят спестяванията си и работата си. Можем ли да очакваме от тях да уважават властта?“

Би било погрешно обаче да направим заключението, че недоверието към властта е характерна черта само на по–младото поколение. Днес хора на всякаква възраст гледат на всеки вид власт с недоверие, дори с презрение. Дали това означава, че не може да се има доверие на никоя власт? Ако се упражнява правилно, властта, определяна като „силата или правото да се контролират, съдят или забраняват действията на другите“, може да бъде сила за добро. Тя може да е от полза както за отделните хора, така и за цялото общество. Следващата статия ще разгледа как е възможно това.